Историята на едно маратонно раждане в Брюксел

Борислава Уудфорд

Синът ни Джак се роди на 20.08.2008 по време на Олимпийските игри в Бейжин, Китай. Дано двойките и осмиците в неговата рождена дата му носят късмет в живота (или поне така твърдят китайските поверия).

Преди точно девет месеца разбрах, че съм избрана да представям моя работодател на игрите в Бейжин, една от четиридесетте щастливци, които нашият офис изпрати да гледат част от олимпиадата, тъй като бяхме официалния спонсор на белгийския олимпийски екип. Само след месец обаче установих, че съм бременна за втори път и вместо да се отправя в средата на август към олимпийския стадион в Пекин, аз се отправих към университетската болница Ст. Люк в Брюксел. Беше ми писано да не гледам олимпийския маратон на живо, ами самата аз да го пробягам, и то само за 50 минути!

Бременността ми течеше нормално, без усложнения, до края на седмия месец, когато установиха разкритие и се наложи да полежа за задържане на плода, и то цели два месеца. За щастие и аз и бебето издържахме своята обща компания почти до край – Джак се роди само шест дни преди предвиденото.

Сега пиша за всичко това в същата тази болница Ст. Люк, четири дни след неговото рождение. Синът ми просто реши, че му е време да се появи на този свят и то максимално бързо. Така и двамата поставихме рекорди на болницата за изминалите месеци от тази година. В деня на раждането му бяхме с по-голямото му братче и таткото на обяд в един ресторант в голям център с магазини. Аз чувствах съвсем леки и неравномерни пристягания на долната част на корема ми. После вкъщи полегнахме всички и аз дори съм задрямала. Събуждайки се към три часа следобед, установих, че имам съвсем леки и безболезнени контракции, но продължавах да си лежа и почивам. Контракциите зачестиха, макар и безболезнени, те вече бяха на всеки пет минути… Изведнъж, присещайки се, че от две седмици вече имах четири сантиметра разкритие, аз хукнах да викам таткото и да пристягам последните багажи.

В четири часа и двайсет минути вече бяхме в болницата и аз търпеливо изчаках права в асансьора да се качват и слизат безбройни хора, болни и доктори, така чак до десетия етаж на родилния дом на голямата болница Ст. Люк. Контракциите вече бяха болезнени и редовни на всеки две минути.

Прегледаха ме и още след петнайсет минути вече бях в родилната зала, преоблечена и готова да получа упойката, за която вече мечтаех. За моя най-голяма изненада за този половин час вече имах седем сантиметра разкритие и с всяка следваща контракция главичката на моето бебе слизаше все по-надолу и по-надолу. Тогава акушерката, която досега беше толкова спокойна и флегматично приготвяше всякакви инструменти и марли около мен, се разбърза страшно и заяви, че няма време за каквато и да е упойка. Анестезиологът най-накрая се появи , но тя го отпрати в друга родилна зала, а моята се изпълни с още 4-5 акушерки и израждащия млад доктор.

Последвалите двайсет минути са ми като в мъгла, помня как виках и нямах време да се отпусна между контракциите; помня как доктора категорично отказа да ми се помогне чрез срязване при излизането на главичката на бебето (и добре че!); помня как се бях вкопчила в трептящата ръка ма мъжа ми и как той по едно време си я издърпа, явно много силно съм го стискала…

Но това, което никога не бих могла да забравя, е моментът, в който Джак се изхлузи от мен и го сложиха върху голите ми гърди… Беше едно неподлежащо на описание и със сигурност неповторимо изживяване – почувствах как едно парче месо, голо, мръсно и мазно, но най-вече топло, се изплъзна от мен и закрещя с първия си дъх. Джак пое за първи път въздух през гърдичките си и разтърси Майчин Дом, и най-вече нас, неговите родители, с крясъка си за живот.

Контракциите веднага престанаха, забравих за доктори, акушерки и всичко останало, малкият ми син беше най-после при мен, беззащитен и объркан. От девет месеца го чаках, и ето че се роди в пет и седем минути следобед на 20.08.2008, на десетия (най-щастливия) етаж на университетската болница Ст. Люк в Брюксел.

За по-малко от час природата си свърши работата – и то как!? По най-естествения начин, едно раждане мечта, за което винаги ще съм благодарна и на самия главен герой, и на изключително добрия персонал и обкръжението ми тези вече четири дни.

В момента се кърмим с Джак, а по телевизора в Майчин Дом тече олимпийският маратон преди закриването на игрите в Бейжин… Този, който пропуснах да видя на живо.  Но какво пък, моят маратон с Джак едва започва, но него за нищо на света не бих заменила.