Моят опит с баналните детски заболявания

Мария Стефанова

Тази статия е продължение на това, което съм споделила в „Моят път към естествената медицина”. Тук ще се опитам да съм малко по-прагматична и да споделя опита, придобит от мен по време на пътуването, както и малко теория по конкретни въпроси, тясно свързани с баналните детски заболявания.

Още веднъж искам да направя уточнението, че не съм лекар и споделям личен опит, който няма за цел да замени лекарски съвет и/или намеса.

Кой всъщност причинява баналните детски заболявания?

малко повече относно теорията за болестотворните микроорганизми

На всички ни става неприятно, когато детето ни се заиграе с друго, видимо болно дете, или когато чуем новината „В групата има шарка”. Причината е, че от малки сме програмирани да вярваме, че „лошите” вируси и бактерии се предават от човек на човек и ни заразяват с различни болести като настинки, грипове, стомашни неразположения, шарки и т.н. На тази теория се базират също и законите, задължаващи ни да ваксинираме децата си, както и лечението на традиционната медицина, при което се използват лекарства – куршуми, стремящи се да убият болестотворните микроорганизми.

За съжаление тази теория звучи достоверно, просто защото дотолкова сме свикнали с нея, че дори не се замисляме. Щом ни е хванал грипът, вярваме, че сме се заразили с вируса на грип, точно както сядайки на стола, вярваме, че той няма да се счупи, или натискайки ключа на лампата, вярваме, че тя ще светне. Да. Вярваме е точната дума. Вярваме до такава степен, че дори когато спре токът, продължаваме да натискаме копчето и да поглеждаме към лампата. По същия начин вярваме и в заразяването, макар че има въпроси, които пораждат сериозни съмнения в тази теория. Защо има хора, които не се заразяват? Защо други хора, макар и заразени, не развиват болестни симптоми (т.нар. здрави носители)? Нали теорията е „има вирус – има болест”? Защо един и същи микроб причинява различни симптоми при различните хора? Все въпроси без отговор...

Задълбочавайки се в различните алтернативни теории, установих, че по-голямата част от тях отхвърлят теорията за заразяването. Дори тези, които не отхвърлят изцяло твърдението, че има патогенни микроорганизми, смятат, че последните са само един от компонентите на дадена болест, но човек трябва да е предразположен, за да се разболее. Предразположенията различните теории обясняват по различен начин – липса на хранителни вещества и микроелементи в организма и/или натрупване на излишни такива, нездравословен живот, психо-емоционални проблеми. Някои (например, новата германска медицина) отиват още по-надалеч, като заявяват, че патогенни микроорганизми изобщо не съществуват. Бактерии, вируси и гъбички живеят в симбиоза с нашето тяло и имат важна роля във функционирането на организма, включително в преодоляването на сериозни заболявания, като тумори, кисти и други.

Вероятно всички имат някакво основание. Едно е сигурно, вирусите и бактериите не са толкова лоши, колкото сме свикнали да ги мислим.

И все пак – вирус или бактерия?

няколко думи за тези, които предпочитат да се придържат към теорията на заразяването

В светлината на горната дискусия, тази основополагаща при избора на традиционно лечение дилема, става излишна. Но тъй като знам, колко време ми отне да се разделя поне частично с вярата си в теорията на заразяването, и колко пъти съм се чудила дали все пак антибиотикът няма да помогне, мисля, че няма да е излишно да споделя това, което съм чела.

У нас все още много доктори смятат, че всичко, различно от хремата (всъщност дори хремата, ако изтичащите секрети не са бистри), се причинява от бактерии (а не от вируси). Дори да е причинено от вирус, след вируса веднага идват бактериите и влошават болестта. Ето защо изписват с лека ръка антибиотик за всеки бронхит, отит, възпалено гърло.

Западната медицина е направила крачка назад по отношение на агресивното антибиотично лечение. Там презумпцията е, че почти всяко банално детско заболяване е вирусно (с изключение на стрептококовата ангина, доказана с бързо изследване на гърлен секрет). По тази причина отдавна е отхвърлено изписването на антибиотик при първите признаци на заболяване, дори и на считани за по-сериозни заболявания от рода на бронхитите и отита. Установено е, че дори наличието на някакъв гноен секрет или налеп, считано от нас за неоспорим признак на бактериална инфекция, изобщо не е такъв. Видът на сополите, например, изобщо няма връзка с причинителя на хремата (вирус или бактерия), а налепите по гърлото могат да се причиняват и от някои вируси (например Епщейн Бар, при който даването на антибиотик може дори да навреди) и т.н.

Нетрадиционните практики, включително и тези, които не отричат наличието на патогенни микроорганизми, също не съветват започването на агресивно антибиотично лечение, дори и когато нещата изглеждат сериозни (например гнойна ангина) и напълно го изключват, когато става въпрос за здраво носителство, т.е. бактерията е изолирана в някакъв секрет (гърлен, носен и т.н.), но детето няма симптоми.

Температурата

митове и факти

Много се говори за температурата, която придружава почти всяко банално детско заболяване. Казват, че високата температура увреждала мозъка. Вярно е. Температура над 42°C може да причини увреждания. Но знаете ли какво? Тялото ни има перфектен термостат. Температурата не може да се вдигне над 42°С при заболяване, а само в случай на топлинен удар.

Друг мит е, че високата температура предизвиква гърч. Гърчовете (макар и наречени фебрилни) могат да се получат и при невисока температура, например 38°С. Могат, ако са налице и куп други условия – детето да е предразположено, вирусът да е неврогенен, температурата да се е покачила или паднала рязко... Ако си мислите, че всъщност не се знае точната причина за гърчовете, не сте далеч от истината.

Мит: фебрилните гърчове са вредни. Фебрилните гърчове не са опасни. Гледката е страшна, но гърчът обикновено минава след 5 минути, а детето, което го е получило, не е в по-висок риск от получаване на гърчове без температура, изоставане в развитието или други проблеми.

Мит: температурата трябва да се сваля. Температурата трябва да се сваля само, ако причинява дискомфорт. В повечето случаи това означава температура над 39°C – 39.4°C, а понякога дори по-висока. Температурата е естествена реакция на тялото, а тялото най-добре знае какво му е необходимо към даден момент. За пример ще кажа само, че е имало много случаи, при които детето е толкова свежо, че аз се чудя дали да му измеря температурата, а се оказва, че има 38.9°C.

Мит: ако не можем да смъкнем температурата, значи причината е сериозна. Фактите говорят, че в някои случаи температурата не може да се смъкне определен период от време, но това няма връзка със сериозността на инфекцията.

Мит: колкото е по-висока температурата, толкова по-сериозна е причината. Няма такава връзка. Важно е как изглежда и се чувства детето. Сериозни заболявания протичат без температура и обратното.

Мит: температура от 37.1°C до 37.8°C е всъщност леко повишена. Факт: за много деца това е нормална следобедна температура.

Ето я и таблицата, по която се ръководят американските педиатри:

С какво тогава да лекуваме детето?

теорията е ясна (тоест ясно е, че нищо не е ясно), но как да постъпваме на практика

Нетрадиционната медицина предлага много алтернативи, като се започне от обикновено облекчаване на симптомите чрез различни билки и естествени продукти, компреси, аромати, и се стигне до холистичните методи, които твърдят, че лекуват както тялото, така и духа (хомеопатия, акупунктура, акупресура). Повечето изискват посещение на специалист.

Новата германска медицина е още по-напредничава в това отношение. Тя изцяло отхвърля необходимостта от намеса. Според нея грипоподобните заболявания най-често са признак на разрешаването на някакъв конфликт, който детето е имало в близкото минало. Например, възпаленото гърло – нещо, което детето не е могло да преглътне, възпалено ушенце – нещо, което детето не иска да чуе, кашлица – страх от нещо и т.н. Нещо повече, важно е да се знае, че всички заболявания, които наричаме „вирусни”, според тази медицина са признак на оздравителната (топла) фаза, т.е. настъпват след разрешаването на породилия ги конфликт. Следвайки тази логика, единственото, което се иска от нас при тези заболявания, е да чакаме отминаването на симптомите. Вдигането на висока температура, и особено достигането на някакъв пик в температурната крива, обикновено означава, че най-лошото е преминало.

Тъй като все още нямам смелостта и увереността да се доверя само на една теория, мога единствено да споделя как процедирам аз, съчетавайки няколко теории.

1. Приемам, че боледуването е средство, чрез което децата ми сигнализират, че имат нужда от моето внимание, от почивка или просто, че са се преборили с някакъв конфликт.

• Не се вайкам и не драматизирам боледуването, старая се да не обръщам особено внимание на симптомите (течащи нослета, покашляне и прочее), и очаквам тяхното отминаване.
• Старая се да обясня на децата, че симптомите ще отминат сами, и че трябва да проявят малко търпение, докато тялото им се пребори.
• Опитвам се да разбера, какво може да е предизвикало заболяването, какъв конфликт са преживели децата, с цел да да се избягва по-нататък.

2. Доверявам се на способността на тялото да се справи само.

• Вярвам, че децата знаят най-добре от какво има нужда тялото им, и се съобразявам с това, независимо дали е в разрез с общоприетите норми. Това означава, че правя много неща, които изглеждат почти налудничаво за „здравомислещите” мои близки - давам сладолед при ангина; излизаме, когато са болни (ако имат желание, разбира се); съобразявам се с (не)желанието им да приемат храна (не един път съм била изумявана от разумния избор на храни, който правят децата ми при заболяване).

3. Наблюдавам внимателно и обмислям много всяка външна намеса.

• Ако нещата изглеждат под контрол, не се намесвам изобщо. „Под контрол” се основава най-вече на интуицията и усещанията ми, и често е предмет на голямо двоумление от моя страна, но... това е част от майчинската ми работа, когато детето е болно...
• Ако детето е в явен дискомфорт, опитвам ненастойчиво да се намеся с безобидни природни средства – лимонов и други плодови сокове, диета.
• Понякога туширам леко симптомите (включително и с традиционни лекарства), все пак не съм „дзвер”, който ще остави детето да се мъчи. Внимавам обаче намесата ми да не е толкова агресивна, че да попречи на тялото да се лекува. Например, ако детето го боли гърло, обикновено не иска да яде. Ако дам обезболяващо, за да не се мъчи, или му направя компрес, не започвам да го тъпча с храна веднага, щом каже, че е гладно. Ако има 39.9°C и е отпуснато, а като я сваля на 38.5°C, започва да беснее, опитвам се да го задържа в леглото.
• По-агресивна намеса за облекчаване на симптомите си позволявам единствено вечер, защото добрият сън е важен за преборването на болестта.

4. Не упорствам много.

• Ако видя, че въпреки всичко, в рамките на 3-4 дни положението се влошава, вместо да се подобрява, търся квалифицирана помощ.

Малко конкретика

детето има ангина, хрема, кашлица, отит, конюнктивит, повръщаме, диария, уртикария – какво правим?

Знам, че може би съм подвела много хора да си мислят, че ще дам конкретни съвети и рецепти за всяко отделно заболяване. Е, тези, които са чели внимателно, вероятно вече са наясно, че не мога да направя това. Или поне не толкова категорично и конкретно, колкото сте очаквали. Причината е, че отношението ми към всички заболявания е еднакво, и то е описано в горния параграф. В повечето случаи заболяванията отминават, без да се налага да правя нещо специално и конкретно за всяко от тях. Мога все пак да споделя по няколко думи за някои заболявания и по някой и друг „трик”, който прилагам понякога, ако стигна до трета точка от параграфа по-горе (тази за външната намеса). Но за да не се разочаровате, искам предварително да предупредя, че съветите не са нищо особено, в голяма степен те отразяват това, което вече съм написала по-горе.

Възпалено гърло (ангина, вкл. гнойна, фарингит)

Първо да уточня. Възпалено гърло наричам гърло, което е болезнено, подуто, изобщо причинява някакъв дискомфорт на детето. Ако гърлото е просто червено, без други симптоми, изобщо не го считам за болест.

Възпаленото гърло е следствие на конфликт с „преглъщането”. Обикновено ме кара да се замисля дали детето не е чуло нещо (от мен или от някой друг), което не е могло да преглътне. Евентуално да поговорим по въпроса.

Ако детето видимо страда, не може да преглъща, много го боли, или много кашля (защото от нослето се стича секрет върху болното гърло), давам му да пийне малко лимонов сок. Самата киселина някак прочиства гърлото и на няколко пъти се е случвало да получи облекчение само от това. Ако отказва – давам сока, разреден с вода и мед. Повече чайчета и течности. В редки случаи ми се е налагало да дам обезболяващо.

Хрема

Хремата символизира нещо, което детето не е искало да помирише (или свързва миризмата с неприятни асоциации). Ако много му пречи, правя промивка със солена вода (по принцип избягвам, защото го считам за травмираща процедура).

Понякога ползвам капки за нос (събират ми се по 2-3 капвания за една хрема, обикновено вечер).

Кашлица

С кашлицата нещата са малко по-сложни, защото кашлицата може да е от гърлото, от ларинкса или от по-надолу (трахея, бронхи, бял дроб). Обикновено означава, че детето е преживяло някакъв страх. При кашлица повече отвсякога гледам да осигуря чист, хладен и леко влажен въздух (отворен прозорец, влажна кърпа на парното, разходки на чист въздух, ако времето позволява).

Най-много ме е страх от спастичната кашлица, при която детето сякаш не може да си поеме въздух – знам, че може да стане сериозно положението и човек трябва да е готов да тръгне към Спешното. Синът ми досега винаги се е оправял от студен въздух (пробвала съм и топъл влажен въздух – пара – но доста по-безрезултатно), дъщеря ми не е правила такива кашлици, но си имам едно наум.

Друго, за което следя при кашлица, е дали детето не изглежда лишено от достатъчно кислород, т.е. да не е вяло, сънливо, със синкави устни или пръсти, уплашено, което е индикация, че трябва да потърся квалифицирана помощ. В случаите, когато се наложи традиционен лекар да изпише лечение, не пропускам да си напомня, че дори според традиционната медицина повечето бронхити са вирусни. Понякога ползвам откашлящи чайове от готовите (при продължаваща суха кашлица).

Отит

Болното ушенце означава, че детето не иска да чуе нещо. В този случай най-неприятното е, ако детето има болка без температура (температурата загрява ушето и болката намалява) – тогава обикновено давам обезболяващо. Казват, че помага компрес с чесън, но не съм имала случай да пробвам.

Още нещо, което е хубаво да се знае – т.нар. гноен отит, при който от ушето излиза гной – всъщност не е толкова опасен, колкото го представят. Дори според традиционните лекари (тези, които не ги е страх да поемат отговорността да следят детето отблизо) – щом гнойта излиза навън, а не се събира в ухото, ситуацията не е толкова страшна и може да се изчака с антибиотичното лечение. Много лекари вече отричат и капането на капки в ухото, нещо, което и без друго е доста неприятно за детето...

Конюнктивит

Като малка много съм страдала от конюнктивит, т.е. бях наплашена, съответно конюнктивитът съвсем доскоро беше заболяване, за което ползвах традиционна медицина, въпреки че къде-къде по-сериозни неща бях лекувала другояче. Е, оказа се, че и той минава от само себе си и без лечение. По тази причина напоследък спрях да купувам и капки за очи, когато някой се събуди със залепнали очи, просто ги измивам с преварена вода, и чакам да му мине.

Напомняне – според съвременната традиционна медицина повечето конюнктивити са вирусни, т.е. антибиотичните мехлеми са излишни.

Повръщане

Повръщането е знак, че детето не може да смели нещо. То е едно от малкото състояния, при които се отклонявам от принципа, че детето знае най-добре какво е най-добро за неговото тяло. Ако ми каже, че иска да хапне, а току що е повърнало, често се случва да му откажа и да го подържа гладно известно време. Честно казано, правя го най-вече от мързел. Вярвам, че ще ме разберете без повече пояснения. Затова пък захранването след това е точно с каквото си поиска детето.

Диария

Диарията не е тревожна, не изисква лечение, освен ако не е много тежка и продължителна, в който случай лечението е глад или специална диета, състояща се от варен ориз, морков, картоф, ябълка. Традиционният възглед, че всяка диария трябва да се пресече с диета и други помощни средства, се отрича дори от традиционната медицина – според съвременните схващания с диарията се изхвърлят от организма и причиняващите я бацили. Ако тя бъде пресечена, последните остават в тялото и заболяването се проточва във времето.

Уртикария

Почти всяко дете получава поне веднъж в живота си уртикария – местещи се, сърбящи кожни обриви, които могат да изглеждат по различен начин. Доскоро се смяташе, че тя се получава вследствие на алергична реакция, но това виждане е отхвърлено. Причината за уртикарията не е известна, най-вероятно е стрес. Това е според официалната медицина.

Според новата германска медицина кожните обриви са свързани с раздяла с близък човек или предмет и се признак на разрешаването на конфликта.

И според двете теории не се налага прилагане на медикаменти и/или диета – уртикарията минава от само себе си в рамките на няколко дни.

В случай на спешно или сериозно състояние

ако все пак се наложи...

Каквото и да правим, може да се наложи по спешност да заведем детето на лекар. Много е важно особено в такива моменти да запазим самообладание, така че да не травмираме излишно детето, но и да не позволяваме на докторите да ни манипулират (всички знаем недостатъците на действащата система...).

Ето защо искам да споделя няколко практически съвета и по този въпрос.

• Запазете самообладание. Успокойте детето, че знаете как се чувства и че го водите да му помогнат.
• Вземете с Вас някой близък. Ако са двама още по-добре. Така ще имате ресурс да наложите мнението си на докторите, ако е нужно. С болно дете на ръце, заниманието е доста трудно за сам човек. Може и някой да ми се смее, но всички знаем колко е лесно уплашена майка с леко прокашлящото и бебе да се озоват в болница с диагноза пневмония... Или още по-лошо – просто да и изтръгнат бебето от ръцете, с обяснението, че иначе лошо...
• Разпитвайте докторите. Вие имате право да присъствате през цялото време. Длъжни са да ви обясняват всичко, което смятат да правят с детето, било то изследвания или процедури, и да искат съгласието Ви, освен в случай на животозастрашаваща ситуация. Помислете преди да го дадете и отстоявайте правото си да присъствате.

Ако все пак се наложи да останете в болница, не оставяйте някой дръпнат член на персонала да стресира Вас или детето Ви. Отстоявайте правата си и не се колебайте:

• да изисквате да се държат уважително с Вас и детето;
• да настоявате всички манипулации да стават във Ваше присъствие;
• да знаете всичко за състоянието и лечението на детето, обяснено с прости и разбираеми думи;
• да настоявате да Ви изслушат, докато им кажете всичко, което сте наблюдавали, дори да не го смятате за важно.

И най-важното – лекар е професия, но всеки бърка, а майчиното чувство може да се окаже по-вярно от професионалните знания и опит. Затова не се колебайте да изразявате несъгласие и да настоявате за консултация с друг специалист.