назад Ние сме двама, но сме различни!
- Влезте или се регистрирайте за да направите коментар
Здравейте,
Моля ви тук да поговорим, защо родителите говорят за детето(бебето) си в множествено число? Съгласни ли сте с това? Мен определено ме обърква.
Пример:
"Ние сме 6 кг." - какво си мисля аз -> ???
"Аууу и ние сме от тези дето си смучат палеца" - какво си мисля аз -> цялата фамилия?
"Растат ни зъби" - какво си мисля аз -> хахахахаха
“Ние май се наакахме и затова ревем.” - какво си мисля аз -> Баси, малък и голям човек еднакво акат 
и др.
Честно, понякога се обърквам и гледам много тъпо. Още по тъпо е че ни задават върпостите в множествено число:
"Вие 6 кг. ли сте?" - какво си мисля аз -> Не! Аз съм 95, с бебето 103, със съпругата 157 ....
"Вие от тези дето си смучат палеца ли сте?" - какво си мисля аз -> Ауу какви секти имало... отговарям: Не не сме, ама като заспя не знам жена ми какво прави.
"Растат ли ви зъби?" - какво си мисля аз -> ??????????????????????????????????????
“Наакани може би ревете?” - какво си мисля аз -> О, мастър Йода, груповото наакване е Тъмна Сила!
Хех, и аз не съм се замислял за това обръщение Много странно, ще питам мама, тя е начална учителка
За тези последните е ясно - идват от " на мама"- "маминото", "на баба"-"бабиното"...
За другите по-горе вероятно е заради силната зависимост на бебето от мама/татко и несъзнателното идентифициране.
Беше ми странно говоренето на "ние", докато не започнах да го ползвам. И много ми харесва. Изобщо, едно от любимите ми неща в живота е да приемам нещо, което до преди това съм смятала за недопустимо. Обогатяващо е.
Майката и бебето наистина са едно цяло. С бебето съм в тоалетната, в кухнята, в спалнята... Има някаква форма на "аз" и на "то", но основно сме "ние".
Възможно е татковците да не го усещат толкова, колкото майките. То и не всички майки говорят на "ние".
Напоследък и аз говоря в множествено число- "ние това,ние онова...."Може би по инерция става!
и аз като че започнах да говоря в множествено число, може би по-скоро от гордост ))
иначе коментарите на budanet искрено ме разсмяха!! 
И на мен ми е малко странно
Обикновено говоря за децата си в единствено число и ги наричам с имената им. Повече от 20 години съм в България, но още не мога да свикна с това, че викате на децата си "Мамо", "Тате", "Како", "Лельо", "Бабо" и т.н. 