Как раждат русалките

Венета Веселинова

Мина  много кратко време от този момент – няма 2 месеца, а самото раждане  ми се струва толкова далече в миналото – като сън. Но мога да кажа – хубав сън.

Това  ми е първо раждане и се притеснявах от този момент. Същевременно имам много голямо доверие в силите на тялото ми и някак бях убедена, че раждането ще мине много много бързо и без болка – може би защото аз съм се родила така, поне според думите на майка ми. Е, не стана  точно така…


Подготовката

След  като бяхме проучили теоретично как протича естественото раждане в българските болници, установихме, че най-голям шанс за недирижирано и почти активно раждане има при водно раждане. А и нали съм морско чедо, раждането във вода много ми импонираше. Това решаваше въпроса с болницата.

Но оставаше избора на лекар – неизменно изискване за раждане във вода, а и много сериозен проблем. А и колкото повече наближаваше датата, Пламен – съпругът ми, започваше да се притеснява все повече и повече и да ме натиска да ходя да се виждам и говоря с лекари, за да си избера. В крайна сметка ми препоръчаха лекарка, която е много “за” естественото раждане (ама кой лекар не е? Те всички прокламират жената да роди естествено, но по техния начин – с окситоцин, пукане на мехура, държане на родилката на легло, вързана за апарата за следене на тоновете по време на най-жестоките контракции, епизотомия и т.н.!). Видяхме се с лекарката и след разговора с нея нещата звучаха и изглеждаха много обнадеждаващи. Бях подготвила своя план за желано раждане и обсъдихме с лекарката отделните точки - какво е възможно и в каква степен – да не ми се слага окситоцин, възможностите да заемам различни пози по време на раждането, прерязването на пъпната връв, бебето да е при мен и т.н. Въпреки, че не всичко можеше да  се гарантира на 100%, нещата звучаха повече от добре: тя се нае да чака колкото е необходимо, без да стимулира процеса с медикаменти, за да протекат нещата естествено. Затова решихме да работим с нея. И след като шеговито размаха пръст към корема ми и каза на бебето “И да се родиш през нощта, че тогава е много по-спокойно!”, аз лично бях напълно спечелена от лекарката.

И зачакахме...

Почакахме доста. Родих 8 дена след термина, което беше малко изнервящо за нас с Пламен, но лекарката беше много спокойна. Имаше показатели, че реалния ми термин е всъщност с около 7 дена по-късно от официалния, а и бебчето вървеше по-малко с около седмица, така че нямаше повод за притеснение. Първоначално ходех на преглед всяка седмица, а след като мина термина през ден и всеки път тя следеше тоновете, състоянието на плацентата и водите и всичко изглеждаше наред. Имах малко разкритие, и шийката на матката бе започнала да се изглажда. Даже ден преди да родя, тя ми каза “Ако в сряда не родиш (8-мия ден след термина), няма да те приемам в болницата, ще почакаме още няколко дена”.

Раждането

И така, на 8-ия ден след термина, в 12:30 вечерта започнаха същинските контракции – първоначално на по-голям интервал, но постепенно зачестяваха. Към 3 през нощта вече бяха на 5-6 минути, обадих се на лекарката и тръгнахме за болницата. В 4 часа сутринта бяхме вече в болницата и разкритието ми беше 6-7 см. Пак се обадихме на лекарката и тя нареди да ме подготвят, да пълнят ваната и да ме сложат във водата, докато дойде. Ваната всъщност не е никак малка и пълненето й отнема доста време. Докато чакахме да се напълни, ме сложиха за запис на тоновете – мога да кажа, че тези 20-ина минути запис бяха от най-неприятните и болезнени моменти от цялото раждане. Контракциите ми вече бяха доста начесто и много болезнени, а аз трябваше да лежа и не можех да мърдам. Но след като ме отвързаха, с помощта на Пламен се разхождах по коридора и се подпирах на него в моменти на контракции.

Когато понапълниха ваната и влязох вътре, не мога да кажа, че водата омекоти болката. Предимство беше, че можех да сменям позите както ми е удобно, и след няколко опита в различни пози, които ваната позволява, установих че най-добре се справям като съм на колене и подпряна напред на стената на ваната. В пиковете на контракциите дишах, нагласях тялото си в положение, в което най-малко ме болеше, а Пламен поливаше гърба ми с гореща вода през цялото време, за да облекчи болките – това много помогна. А между контракциите се отпусках напълно и си почивах, почти заспивах. Акушерката, която остана с нас, през цялото време ме окуражаваше, че се справям страхотно, че скоро всичко ще свърши, и че когато се появят напъните няма да има вече болка. Да, ама не. При мен напъните се появиха преди да приключат контракциите. И този етап мога да кажа, че беше най-тежкия от цялото раждане. Не знам колко време е продължил – час или по-малко, но на ме ми се стори цяла вечност. Лекарката и акушерката ме караха да не напъвам, да овладея напъна и да дишам, а това на моменти беше много трудно. При всяка нова контракция проплаквах, че не мога повече, че не издържам, и в следващия момент започвах да дишам, да се движа и овладявах болката. Съзнателно разбирах, че това е финалната права, но същевременно исках да се откажа, всичко да свърши и да заспя – чувствах се много изморена. Даже в някакъв момент изгоних Пламен от залата, защото той си говореше с акушерката, а говора и шума около мен ме разсейваше и ми пречеше да релаксирам качествено.

Когато  напъните ми станах непоносими и не можех да ги овладея – ми казаха да напъвам, както си бях на колене и подпряна напред. Не знам дали заради позата, но бебчо слизаше много бързо надолу. Само в един момент лекарката ми каза да спра да напъвам, а да дишам, защото бебето е навлязло в най-тясната част и е по-добре да го оставим да се предвижи само надолу. От време на време ме караха да се обръщам по гръб, за да проверят тоновете и положението на бебето и в един момент лекарката каза „Главичката му се вижда, сега ще напъваш”.

И всичко стана много бързо - може би за 3-4 напъна, но всичко ми е във мъгла. Толкова бях съсредоточена в напъните, че чак по-късно осъзнах, че Пламен е стоял зад мен през цялото време и ми е помагал да притискам главата си към гърдите по време на напъните. По време на последния напън главичката му почти беше излязла и лекарката ми каза да не спирам да напъвам – така че с един много продължителен напън, главичката на бебето излезе. Акушерката го пое, и след секунда Мишо изплува от водата и беше на корема ми... 

... и след това

Беше  много странно – не усещах вече никаква болка, нито съзнавах какво точно става около мен и кой е край мен, а гледах бебчето. Беше с много морава главичка, странно  деформирана (сигурно на всички бебета родени нормално е такава, ама тогава не го съзнавах), едното ушенце малко като ръфнато накрая и с много бяло, сякаш без капка кръв телце... миниатюрно телце, с малки ръчички и краченца. И нямаше никакви следи от преносване – кожичката му беше гладка и опъната, даже забелязах по гръбчето непопил верникс... Само че не проплака! Питах „Всичко наред ли е? Добре ли е бебето?”, а лекарката каза „Да, диша! Диша.” Акушерката, както ми се стори, твърде бързо преряза пъпната връв и отнесе бебчето в съседната зала, където беше подготвена термолампата, а Пламен тръгна след нея и аз бях спокойна, че Мишо няма да е сам.

След  като ме извадиха от ваната, зашиха (имах 2-3 разкъсвания) и ме сложиха на леглото, помолих акушерката да ми донесе Мишо да е при мен. Тя го донесе – вече измит и повит, но толкова мъничък и синеок... Сложих го на гърдата си и той веднага захапа зърното и започна да прави сукателни движения. Сучеше!

Сега  като си правя равносметка за цялото събитие, мога да кажа, че имах едно прекрасно раждане. Радвам се, че съпругът ми сподели това преживяване с мен и беше до мен през цялото време, като ме подкрепяше и ми помагаше. Радвам се, че всичко мина много бързо, а самото раждане протече по начин много близък до очаквания и желан от нас.

Коментари

Още преди 5 год и 7 м. исках

Още преди 5 год и 7 м. исках да родя във вана, но тогава в София нямаше такава. Сега разбирам , че за да родя във вана трябва да си избера екип, т.е. лекар колкото и странно да ми звучи това. Тъй като нямам лични впечатление от лекарите в родилно в момента ще съм ти благодарна, ако ми дадеш имената на лекаракта, която си избрала.
Прави ми впечатление, че доста лекари и акушерки са скептични и подигравателни към водното раждане, дано все пак са намеря такъв екип, които да споделя идеите ми , за да се чувствам сигурна и добре разбрана...а термина ми наближава 10.11.2009 год.
Благодря,
Ева

Здравейте, Ева! Лекарката,

Здравейте, Ева!
Лекарката, при която е родила Вени е д-р Панова. Самата Вени е писала доста в тази тема: http://www.estestveno.com/node/632