назад Детската агресия-как да реагираме
- Влезте или се регистрирайте за да направите коментар
За детската агресия е говорено много и се е изписало още толкова. Аз съм изправена пред следният казус. Моето дете на година и 4 месеца е от така наречените срамежливи деца. Когато сме на детската площадка иска да съм до него дори в пясъчника. Ако съдя на пейката като другите майки винаги се намира някой, който да му отмъкне играчките. Това е нормално и смятам, че сам трябва да се бори за тях. Но децата на 2 или 3 години започват да го блъскат, дори удрят за да пусне скъпоценната лопатка. Това вече ме притеснява. Не смятам, че аз трябва да възпитавам чуждите деца и да им казвам, че да се бие е лошо. Но не съм и склонна да толерирам подобно поведение. Вие как реагирате в подобни ситуации? Правите ли забележки на чуждите деца и какво обяснявате на своите?
Постът ти е изцяло от гледната точка на родител с кротко дете.
Да хванем и да набием родителите? Защото моят син, ако заплаче че някой го удря, ще побеснея ... проблем?! ще се развикам на родителите ... След 10 години и на децата им ще викам и ще ги гледам как се ръгат с ножове и си снимат клипчета в youtube с извращения!
Тинкербел, не ми харесва как се изразяваш. Малко крайни ми идват твоите постове. Или поне поселдните 3, които четох, за една анкета, за една журналистическа новина и сега това.
Само не разбрах какво крайно намери в изказването на Тинкърбел?!
И как предлагаш да се справим с агресията? Като използваме агресия - побесняваме и крещим?
А какво би направил, ако друго дете се разплаче, защото твоят син го е ударил? И как би реагирал, ако неговият баща побеснее и дойде да ти крещи и да ти обяснява, че след 10 години синът ти ще се ръга с ножове и ще се снима в youtube?
Аз имам 2 деца. Едното е от кротките, които винаги са нападани, дърпани и удряни. Другото е от не толкова кротките. Засега е твърде малък, но пък посяга да удря сестра си.
Моето мнение е, че и в двата случая родителят трябва да е готов да реагира - да предпази своето или чуждото дете. Най не харесвам родители, седнали на 100 метра от детето си, които си пият кафето/бирата все едно не са с дете. Децата на тази възраст нямат социални умения. Те се учат да общуват. Учат се най-вече като подражават, но и трябва да бъдат коригирани, за да знаят кое е приемливото поведение.
БудаНЕТ, мамин сладък 
))) Ти четеш ли, или само цъкаш по копчетата.
За вниманието към моята особа благодаря. Единственото, което може да ме изкара от равновесие е комбинацията между некадърност и самовлюбеност. А това, че някои хора са си оставили мозъка в гардероба може само да ме усмихне.
ПП Айде пак да си говорим когато синът ти стане на 2 г. 3 м. и пак, когато второто ти дете стане на 2 г. 3 м.
Това, което намирам за крайно може много лесно да се види, като се сравнят двата поста на валкото и тинкербел.
Валкото, моето мнение е че трябва да се възпитават и родителите, ако е възможно, не само с децата. Благодаря ти за това, че не ми обясни като какво звуча или какво ми е в главата.
Поздрави
Да, невъзпитани родители трудно биха имали възпитани деца. Но аз не бих се заела със задачата да възпитавам нито децата, нито родителите им на детската площадка. Бих се постарала само да "огранича щетите." Още повече, че кое възпитание е добро и кое не до там...какво е позволено и какво допустимо, но не/желателно са доста разтегливи понятия и въпрос на ъгъл под който виждаме конкретната ситуация.
Постът ти е изцяло от гледната точка на родител с кротко дете. Децата са различни по темперамент, емоционалност, експресивност, както и имат различни начини да изразят тази своя експресивност. Първосигналната реакция на повечето деца на тази възраст е да дръпнат обратно желаната играчка. Ако не се получи, могат и да бутнат, или ударят другото дете. Те дори не осъзнават, че могат да наранят, камо ли да твърдим, че го правят защото са лоши, единственото към което се стремят, е играчката. Не мога да кажа, че това са агресивни, или зле възпитани деца, а само, че са деца, които изразяват емоциите си по по-различен начин от твоето. Не ме разбирай погрешно, не твърдя, че родителите на тези деца трябва да стоят безучастни и да приемат, че е нормално. Напротив, трябва да са близо до детето, за да предотвратят такива инциденти. Трябва и много да говорят и да обясняват защо такова поведение не е добро и какви са алтернативите. Но, както всяко умение, умението как да общуваме с другите се учи бавно и постепенно. Така че да не съдим много строго 2-3 годишните и да не очакваме винаги да са мили и добри:)
В градината на моя син, където такива сблъсъци за играчки се случват много често, още повече че има доста момченца, които като че ли много по-често попадат в горната категория, винаги повтарят на децата да казват с думи какво искат, преди да действат. Като се заформи конфликт им повтарят "кажи го с думи, кажи какво искаш". И според мен това е добър подход.
Не, не правя забележка на малки деца. Да, говоря с тях. Ще хвана ръчичката на детенце в пясъчника, което посяга да изсипе кофичката на главата на друго, без значение дали моето е едно от тези две деца. Няма да му кажа, че това е лошо (кое е лошо и добро ще го научат родителите му), ще му кажа, че на другото дете не му е приятно. И ще го питам то как ще се чувства, ако някой му изсипе кофичка с пясък на главата.