Босотата като здраве и провокация

Кристиян Енчев

Случвало ли ви се е да се колебаете дали да си купите чифт обувки, които много харесвате, но не са ви никак удобни? Предполагам, че всеки се е изправял пред тази дилема. Въпросът е дали си струва да угодим на суетата за сметка на здравето.

Освен това, понякога се сблъскваме и с предателски ход от страна на самите обувки: наскоро видях на улицата дама със счупено токче на обувката, стояща безпомощна и отчаяна, очевидно изключваща възможността да се събуе боса и да продължи по пътя си с един проблем по-малко. В този ход на мисли бих искал да споделя следното.

От известно време насам открих босотата като нещо естествено, здравословно и приятно. Ето едно мое лично преживяване, което окончателно ме убеди в ползата от редовните боси разходки. В продължение на много време носех редовно един чифт кожени обувки с много твърд език и едни гуменки с тъничък език. И в двата случая при стягане на връзките усещах болки в стъпалото, точно там, където връзките се впиват в него. Докато на един излет положението с едното ми стъпало стана наистина много лошо, появи се подуване и започнах да усещам в крака нещо като вътрешно триене. И тъй като вече ходенето беше станало страшно болезнено, отидох на лекар. Той ми връчи рецепта с илачи за смъкване на отока, но каза, че са станали вътрешни сраствания в сухожилията и въпросното “скърцане” ще си остане.

Тази перспектива никак не ме зарадва. На първо време изхвърлих въпросните два чифта обувки и си намерих маратонки с много дебел и мек език. Независимо от това обаче взех решение от този момент нататък да събувам дори иначе удобните маратонки при всяка възможност, тоест когато теренът го позволява. С голяма изненада установих, че след относително кратък опит правенето на дълги боси преходи по различни терени (чакълести, каменисти, песъчливи, тревисти или кални) престана да ми бъде проблем и стъпалата ми започнаха да издържат на големи температурни разлики (например газене в много студена река и след това ходене по нагорещена земя). И още по-интересното: “скърцането” в стъпалото изчезна окончателно. Но освен здравословния ефект от босотата, получих и нещо като ново сетиво: усещането на земята отдолу и текстурите, които тя ни предлага - това може да бъде много приятно и вълнуващо, стига да се осмелим да излезем извън рамките на културните очевидности, предписващи носенето на обувки като безвъпросен елемент от кодифицираното социално поведение.

За децата ползата от босото ходене е неоценима, защото:

• докато стъпалото расте, вероятността да получи деформации от обувки е много голяма;
• проблемът “плоско стъпало” в ранна възраст може да бъде напълно разрешен, ако дадем възможност природата сама да си свърши работата, като позволяваме на детето да ходи босо през повечето време;
• заздравява се мускулатурата на стъпалото и като следствие детето придобива и по-правилна походка. [1]

Дори и в зряла възраст ползата от босото ходене е много голяма - може съществено да намали степента на нанесените от носене на неудобни обувки поражения върху краката; подобрява походката; естественият масаж на стъпалото при ходене по различни видове повърхности способства за изпомпването на кръвта към сърцето, което пък е благоприятно за страдащите от разширени вени.

Има и много други здравословни ефекти, вижте за още подробности тук и тук. Така че грабвайте децата и заедно с тях ходете боси, особено сред природата. В други страни за целта за направени т. нар. "barefoot parks". Тъй като у нас все още няма такива (или поне аз не знам за това), ви насърчавам към импровизации. В България има чудесни места, които могат да ви заредят с въображение.

Нещо повече, самото осъзнаване, че обувките не са винаги и безусловно задължителни, има възможен разширен смисъл, доколкото така можем да направим крачка и към осъзнаване на желанието за освобождаване от ненужни страхове, табута и предразсъдъци изобщо; а рушенето на стени в нас понякога е условието за възможност за рушене на стени извън нас. Така че защо да не събуем обувките си в пряк и в преносен смисъл още преди да излезем навън?

В Уикипедия попаднах на статия за босотата със снимки от Берлин и следния коментар към тях: "Going barefoot is a relatively common practice in certain countries". Ако някъде другаде това е “относително обща практика” (има такива места дори и извън Европа, например – Санта Круз, Калифорния, Хамптън Бийч, Ню Хемпшир, сигурно е възможно с малко усилия да превърнем босото ходене дори из градските улици в нещо, което не притеснява никого. Най-накрая, бих се радвал да споделя и част от моя личен опит в жанра в снимки и кратки текстове ето тук.

Източници

[1]http://www.unshod.org/pfbc/toysaw.htm

[2]http://www.barfusspark.info/en/health.htm

[3]http://www.iloveindia.com/fitness/walking/home-barefoot-walking.html