Моето нормално седалищно раждане

Благовеста Комсийска

През последните седмици от бременността, бях много объркана - нито една техника не даде резултат бебето да се обърне. Почти всички ми казваха, че трябва да родя секцио и да не рискувам.

Реших, че каквото ще става, ще става - само трябва да съм много спокойна и да дам шанс на тялото да си върши работата. Окуражаваше ме фактът, че докторът е склонен да ме чака за нормално раждане и че мъжът ми ме подкрепя.

Трябва да споделя, че освен техниките за обръщане на бебето, правех упражнения, медитация, а последните две седмици взимах едно хомеопатично лекарство, което трябваше да подготви перинеума, шийката на матката и като цяло да подпомогне спонтанното раждане.

Лекарят ми беше обяснил, че има много ситуации, в които може да се наложи секцио, да съм подготвена, че тогава няма да чака (примерно ако ми се спукат водите и съм с 2-3 см. разкритие или пък ако не е тръгнало добре с дупето напред). Общо взето се настройвах и за двата варианта.

Последната седмица вече преносвах и ходех през ден за следене на тонове.Чакането започваше да ме изнервя и на моменти много се паникьосвах как ще завърши всичко, на моменти и аз си мислех дали пък не греша с това упорство. Докторът обаче каза, че може да изчакаме още малко, от това се успокоявах. Щеше да ме чака до 8-ми ден след термина.

Малката ми дъщеричка реши, че няма да я вадят и тръгна сама по пътя си пет дни след термина. Целия ден в петък ми беше отпаднало и тревожно, не можах да си почина или пък да поспя, легнах си към 22.00 ч. с дъщеря ми и заспах бързо, бързо. Към 12.30 ч. се събудих от първата контракция – не можех да я сбъркам, обаче така ми се спеше, че само си помислих: "О не, моля те, почакай да се наспя и тогава" – да, ама няма кой да ме чака. Издържах в леглото до към 2 часа и станах, започнах да си довършвам някои домакински неща, достегнах багажа – знаех, че седалищното раждане протича бавно и имам доста време – къпах се, правих си чай. Търкалях се по пода, заемайки различни пози, но най-успокоително беше на четири крака с глава и рамене на пода - така болките бяха напълно търпими и така до шест сутринта, когато усетих, че контракциите са доста интензивни (бяха на около 5-7 мин.) и беше по-добре да се чуя с лекаря. Той каза да отида да ме прегледат и оттам да му звънне дежурния лекар – малко се смутих, но като се има предвид, че не звучах като да ме боли нещо и се очакваше процесът да е по-бавен се поуспокоих, събудих народа и тримата с дъщеря ми и мъжа ми тръгнахме към болницата.

Дежурната лекарка беше доста учудена, че имам 7 см. разкритие, мехура е запазен, а аз не проявявам признаци на болка. Обадихме се на доктора и той дойде след час. През това време никой не ме е закачал – разхождах се, прикляках, накланях се както ми беше удобно. Всичко живо на смяна дойде да ме види, коя точно е ентусиастката за седалищно раждане с такова разкритие и как се хили като тиква.

Някак си успявах доста добре да овладявам тялото си – когато започваше контракцията си повтарях – дишай дълбоко и бавно, отпускай се, разширявай се, успокоявай се...и така поемах нещата много леко. Когато дойде докторът вече бях с почти пълно разкритие. Поиска само да запишем тоновете за 10-тина минути, легнах и се почувствах  много изморена, много ми се спеше. След това каза, че мога да продължа да си се разхождам и аз пак станах.

Минаха още около два часа, пак трябваше да провери как вървят нещата – разкритието си беше пълно, но бебето не беше мръднало от мястото си, а умората вече много ме мъчеше. Докторът каза, че трябва да включим окситоцин, защото явно контракциите не са достатъчно ефективни. В интерес на истината бях започнала да ги усещам много вяло, може би от умората (по време на контракциите вземах клетъчна енергия на Аква Сорс, но явно и тя не помагаше съвсем). Реших да му се доверя и да се съглася – той знаеше, че искам максимално естествено раждане, затова питаше дали съм съгласна. Освен това обясни, че най-вероятно ще се наложи епизотомия и също така след като излезе дупето, се слагала някаква инжекция (атропин, ако не се лъжа), за да прилепнела максимално шийката на матката. Каза, че така се водело седалищно раждане и ако не искам няма да ми сложи, но не ме съветва. Не знаех нищо за тази инжекция и въобще за това как точно се води седалищно раждане, затова му казах, че ако се налага - да слагат.

Въобще, ако раждането беше с главично предлежание, знаех какво да искам и какво не, но в случая реших, че не бива да отхвърлям медицината – може и да не съм била права, но ...

Сложиха ми окситоцин и около 15  минути болките от контракциите бяха доста силни, а и бях легнала. След което ми се спука околоплодния мехур спонтанно и веднага след това започна адски да ми се напъва – такова нещо с първото раждане не съм изпитвала. Трябваше да се преместя в родилна зала, но изчаках първия напън.

В родилна зала се събра цяла делегация доктори – на всички им беше много интересно да наблюдават седалищно раждане, а един по-стар лекар даваше постоянно акъл. Не се разминах с добре познатата поза по гръб, но и така усещах кога и как да напъвам - просто усещах, че трябва да напъвам с всички сили и при всеки напън усещах някакво страхотно облекчение и удовлетворение. Накрая напъвах почти постоянно и доста продължително, казваха ми да не изпускам въздуха докато напъвам, но видяха, че не ги слушам, а и напъвах доста ефективно, така че започнаха само да ме окуражават да не спирам. Имаше малко пауза между раждането на дупето и раменцата – само дишах дълбоко и се опитах да събера сили за последните напъни. Определено бебето излиза по-бавно и се изискват повече усилия, когато е с дупето напред. Щом излезе дупето, старият доктор взе да дава акъл веднага да ми направят епизотомия. Много съм благодарна, че моят доктор не го послуша и не даде никой да ме пипа, освен той.  Ето, че с последния напън се роди малкото съкровище, беше 10.15 часа – чувствах се изключително доволна, силна и удовлетворена.

Избърсаха бебка и я сложиха върху мен, но побързаха да я вземат, защото и нея разглеждаха като по-особенно бебе, трябвало да я прегледат. Аз не можех и не исках в този момент да говоря, но нямах татко на разположение, така че трябваше да почакам малко за първото кърмене.

След това се случи нещо, което няма да скрия - помрачи хубавото усещане от раждането. Докато лежах в следродилното помещение усещах, че започвам много силно да кървя, взеха да прииждат доктори и след около час се наложи да ме върнат пак в родилна зала, сложиха ми упойка от която нищо не усещах, но виждах и чувах всичко - направиха ми ревизия на матката, от която ревизия докторът каза, че абсолютно нищо не е излязло и, че няма обяснение защо така се е получило - така ставало при едри бебета, а моето беше 3100г. До вечерта се чувствах замаяна и ми донесоха бебето чак към 19 ч. Тя засука веднага, все едно цял живот това е правила и беше, а и сега е, изключително будно новородено.

Не съжалявам нито за миг, че родих нормално, въпреки упреците от приятели и роднини, че рискувам живота си и този на бебето, въпреки, че никой не ми вярваше, че ще успея. На следващия ден след раждането чувствах перинеума леко натъртен и това е. А пет дни след раждането мога да кажа, че все едно не съм раждала. Първото ми раждане мислех за много бързо и лесно, имах шевове от естествени разкъсвания тогава и се почувствах добре, както сега, чак около два месеца след раждането – разликата е огромна.

Коментари

Поздрави! Супер разказ.

Поздрави! Супер разказ. Много щастие и късмет!

Нормално раждане

Благовеста, здравей,
на мен ми предтсои раждане в началото на октомври. За сега всичко върви повече от добре, бебчо се е обърнал и желанието ми е да родя нормално, без ненужна лекарска намеса, упойки и тн. Още търся подходявщото място, а лекарят от твоя разказ струва ми се ще ме разбере. Кой е той  и в коя болница работи?
Много ти благодаря.
 
Поздрави,
Тони

Д-р Гунев от Майчин Дом е.

Д-р Гунев от Майчин Дом е.