Родих вкъщи. Искам пак!

Миглена Делчева
Разказът беше публикуван в 120-ти брой на списание ЕВА

Синът ни Мартин се роди в 6:25 сутринта в началото на август 2008 година, 5 дни след термина. Беше дълго планирано и подготвяно неасистирано домашно раждане. Вкъщи беше голяма лудница до последно – майстори, ремонти, после чистене, приготвяне на храна, подготовка на нещата за бебето… Едва смогнахме до термина. Бебето беше готово да се роди още преди това, но аз го възпирах. И когато всичко беше готово, казахме „хайде”, ама то с „хайде” не става. Поизнервихме  се малко, след като класически рецепти като секс и бързо, дълго ходене не сработиха. Три дни преди да се роди за кратко се появиха слаби ритмични контракции, но после изчезнаха. Обаче започна някакъв бесен очистителен процес в моето тяло – седем дефекации за 24 часа! На следващия ден се чудихме какво да правим, защото наистина очаквахме раждането да се случи по-скоро. Вечерта падна част от запушалката, малко по-късно си започнаха и ритмични контракции през около 10 минути, които за няколко часа стигнаха до 3-4 мин. Самите контракции не бяха болезнени, но ме влудяваше една болка в таза от двете страни на сакралната кост.

Решихме, че моментът е настъпил и подготвихме „сцената” – дневната ни. Опънахме дивана, покрихме го със специални непромокаеми чаршафи (комплекта за раждане вкъщи го бяхме поръчали от САЩ), приготвихме непромокаемите подложки, кърпите, нещата за бебето и обработката на пъпната връв и пр. Някъде след полунощ обаче контракциите започнаха отново да се отдалечават и беше ясно, че няма да е тази нощ. На мен ми се спеше страшно много. Легнахме си, но аз ставах горе-долу на всеки час заради остатъците от контракциите и тази болка в таза, която само седене върху тоалетната чиния облекчаваше. После успях да намеря начин да се справям с нея и в леглото без да ставам (масаж в срещуположни посоки), и успях да поспя 3-4 часа. На следващия ден положението с контракциите беше същото – много неритмични, но понякога достатъчно силни, за да ми дадат да разбера, че не е добра идея да излизаме от вкъщи. Разчитах много на съветите на традиционната акушерка Клер Лопринци, с която се бях запознала месец преди термина и с която поддържах връзка по и-мейла. Тя ни помогна неимоверно много с дух и спокойствие. Описах на Клер ситуацията и какво мисля аз, а тя просто ме посъветва да оставя бебето да си свърши работата, да не преча на контракциите, а за болките в таза просто да дишам дълбоко и да направя топли компреси или да стоя под душа.

В края на този изнервящ ден отново започнаха ритмични контракции, но имайки опита от предишната нощ, този път просто нищо не подготвихме. Аз бях открила, че клечането по време на контракция много помага, а съвета за душа и дишането коренно промени нещата с болката в таза. Откъм осем вечерта до един през нощта контракциите вече бяха на около минута-две разстояние, но така и не стигнах по-нагъсто, и слава Богу. Не че бяха болезнени, но изискваха концентрация, а висенето под душа ме изтощаваше. На мен отново започна да ми се спи и реших да си легна доколкото това беше възможно. Явно и тази нощ нямаше да имаме бебе.

В един момент обаче с изненада усетих някакъв напън. Към 5 вече напъните се усещаха по-осезателно, но нямах усещането, че нещо ще излезе от това и отново се отправих към леглото. Лежането в каквато и да било поза обаче се оказа невъзможна задача. Постлах чаршафите и подложките на дивана. Тогава нещата започнаха да се развиват главоломно. Напъните станаха неудържими, но още не вярвах, че ще имаме бебе тази нощ. Внимавах само да не напъвам аз, а да оставя бебето и тялото ми да вършат тази работа, както ме беше посъветвала Клер. На моменти напъните бяха толкова силни, че единствения начин да не им се противопоставям и стягам мускулите си беше да вокализирам. Не бяха викове, а гърлени звуци. С периферното си зрение видях, че мъжът ми затваря прозорците, за да не подлудим съседите. После се оказа, че никой нищо не беше чул. Дори не бяха разбрали, че имаме бебе.

Изведнъж напъните се засилиха драстично и вече нямаше съмнение, че бебето се ражда. Едва успях да си сипя гореща вода в приготвеното легенче и да изстискам един компрес, когато усетих как главата се придвижва надолу. Качих се на дивана на четири крака и притиснах компреса до перинеума. Напъните обаче бяха толкова силни, че единствено успявах някак си да ги контролирам като се навеждах напред. Напомних си максимално да отпусна вагиналните мускули, което обаче щеше да е задача невъзможна без предварителната подготовка (правихме масажи на перинеума в деветия месец, и разни други техники, усвоени в курсовете по йога за бременни), компресите и вокализирането. Извиках на мъжа ми да стопли още вода, тъй като компресите бързо изстиваха. В същия момент погледнах надолу и с лека изненада видях колко много съм се отворила. Идея си нямах колко още ще й трябва на главата, само усещах силното разпъване на перинеума и притисках горещия компрес. Разбрах кога главата премина, едва като усетих намаляване на натиска. Докато погледна надолу обаче телцето се изхлузи и бебето проплака. Беше съвсем розовичък и много буден.

Баща му първи го пое и го обърна по корем, за да изкара остатъка от течността в носа и дробчетата му, и после ми го подаде. Пъпната връв беше леко замотана около едното му краче. Не сме се занимавали да почистваме бебето, побързахме само да го настаним удобно в мен, да го завием и да му сложим шапчица. После му дадох да суче и повече не сме му чули гласчето. Нямах никакви контракции, нито по време на напъните, нито след това, и плацентата излезе едва след три часа. Никак не ме притесни този факт, знаех за случаи и след 8 часа и повече. Малко преди това решихме да отрежем пъпната връв, за да мога и аз да се раздвижа. В комплекта за раждане, който поръчахме, имаше клипси, но в крайна сметка решихме да ползваме конци (в случая стерилни не намерихме, но разбрахме, че и неароматизирани конци за зъби ще свършат работа, а Клер ни обясни как и къде да вържем). От изследвания на СЗО разбрахме, че обработка с алкохол, спирт, талк и пр. само ще забави падането на пъпчето, така че освен стерилни ножици и добре измити ръце, друга грижа не сме прилагали. Плацентата решихме да замразим и заровим в градината на къщата ни в провинцията. Разкъсвания нямам. Не че някой ме е проверявал, но човек си усеща тялото и знае кога е ОК и кога не е. Матката се прибира буквално за часове, дори кожата по корема се прибира. 24 часа по-късно, матката беше с размерите на портокал, а аз можех да си обуя джинсите.

Раждането продължи повече от две денонощия. Обикновено хората се сащисват: какъв е тоя ужас. Никакъв ужас не беше. Веднага след като родих, си казах: Искам още! Това е страхотно изживяване. Ограбване е да не си го позволя отново!

Много хора допринесоха за безпроблемното протичане на бременността и раждането ми – диетологът, страхотният хомеопат, който имаме, Роси с нейния опит и курсовете й за бъдещи майки, хората, които не поставиха под съмнение избора ни, и разбира се Клер.

Решението ни да го родим вкъщи беше плод на напълно информиран избор и гигабайти изчетена литература. Едва ли щеше да е неасистирано, ако у нас имаше традиционни акушерки като Клер, но срещнахме единствено много страх и неразбиране сред медицинските лица. Промяната на модела у нас обаче е въпрос на време и вероятно значително по-кратко отколкото много хора си го представят. Искаме да дадем алтернатива, човек да има сигурността на болницата, заради всичките причини, но да има едно изживяване, което да е възможно най-близко до раждането вкъщи. Лично аз подкрепям тази промяна с каквото мога, защото съм убедена, че тя е от изключителна полза за бебета, за майките и за татковците.

Коментари

Предстоящо и поредно раждане...

   Привет на всички дами и мами, които са преживяли  най-красивия и естествен акт- даването на живот... До дни ще се случи и моето поредно раждане, но за съжаление, таткото отсъства по здравословни причини в момента. До сега той поема бебчо. Аз бих желала да осъществя контакт с мамите, които родиха сами , у дома, за да почерпя от опита им и да споделя за моя. Бих била благодарна , на всички които ми пишат на : mamyulita@abv.bg.
    Желая прекрасна и слънчева седмица! 

Домашно раждане

Здравейте,
За съжаление естественото раждане в болница съвсем не е естествено, особено в БГ. Аз съм в 23та седмица и много ми се иска да родя вкъщи. Замислям се обаче "Какво се прави при усложнения - примерно бебето е с пъпна връв около врата?" Какви други усложнения могат да възникнат?
Лекарката ми най-вероятно не би ми дала тази информация. Тя каза, че съм луда, като и казах, че правя упражнения../йога за бременни
Казвате книги с информация на английски? Кои - някои заглавия? Също, ще се радвам ако мога да се свържа с жени родили вкъщи! Надявам се да стават все повече..
Приятен и усмихнат ден,
Емилия
 
 

Домашно раждане

И аз бих искала да се свържа с повече майки, които са минали през домашно раждане, за да мога да почерпя опит и за моето. Ще бъда много благодарна, ако някой ми пише или на mail: velislavadimitrova@yahoo.com или на skype: figaro_on_top

домашно раждане

Здравей, много бих се радвала, ако успея да осъществя контакт с жени, които са преживяли домашно раждане. Това тепърва ми предстои, но искам да почерпя от опита им/ви. Ще се радвам да ми пишете на mina_jorj@abv.bg или скайп diva_rozichka

С пожелания за слънчев ден!
Мина

Здравей, Мина! Писах ти по

Здравей, Мина! Писах ти по е-мейла.
Весели празници и успех!