Моето раждане, 1г и 10м след секцио, естествено, или как открих топлата вода!

Невена Виролан

Никога не ме е било страх от раждане. Котката ни си раждаше спокойно, без стрес и паника легнала до нас на леглото. Живяла съм дълги години на места, където раждането у дома с минимална медицинска намеса е по скорo норма отколкото изключение и винаги съм си представяла, че ще родя точно като котката - без упойка, на леглото си, тихо и спокойно. Домошар съм и прибягвам до болници и доктори само в краен случай.

За първото раждане мъжът ми не беше въодушевен от идеята за раждане вкъщи и не можеше да повярва на разказите на колегите си за домашните раждания на децата им. Беше против, изтъквайки страха от усложнения, възможността да се повреди асансьорът (живеехме на 7я етаж). Междувременно се оказа, че за периода в който се очаква да родя, всички акушерки, обслужващи нашия район са заети и решихме да раждам в една от близките болници, където следяха бременността ми. По план трябваше да раждам в родилна вана. В 28 седмица ми изтекоха водите, оказа се, че в болницата няма свободен кувьоз и ме закараха по спешност в друга болница, много, много далече от нас, където трябваше да лежа, докато се освободи място в университетската болница или докато родя. След 4 дена вдигнах висока температура, която не можеха да свалят дори с венозни антибиотици, извикаха по спешност консултантката от дома и тя ми съобщи, че трябва да ме свалят в родилно. Извикаха мъжът ми, който току що си беше тръгнал, и в родилно ми съобщиха, че ме подготвят за секцио. Онемях и попитах не може ли да се опита нормално но ми обясниха, че недоносеният плод едва ли ще издържи на силните предизвикани контракции, тъй като вече показваше признаци на дистрес, а раждане не започваше и нямах никакво разкритие. Събраха куп професори, бях яла и пила, а трябваше да ми се даде пълна упойка, защото поради треската се страхуваха, че спиналната упойка би вкарала инфекция в гръбначния стълб и би ме парализирала. На 11 януари 2002 година се роди най-красивото бебе, което някога съм виждала - моят обичан и обожаван син, който днес е едно красиво 5-годишно момче, което пише, смята, скача и рисува и по нищо не се отличава от връстниците си. Да живее секциото и адаптираното мляко!!!!!!!!

Не съм си представяла, че ще имам повече от едно дете. Единствено дете съм, майка ми също, че и баба ми. Мързелива съм и обичам да си поспивам. Стана обаче така, че забременях отново година и два месеца след секциото. Току що бяхме се преселили във Франция. Не знаех, че тук, за разлика от Англия, където родих за пръв път, трябва да се запази място за раждане още в първите седмици. Особено в Париж положението с места в болниците е трагично. Раждането вкъщи е нечувано и ЗАБРАНЕНО, епизиотомиите, секциите, отделянето на бебето от майката първата нощ и захранването с адаптирано мляко "докато дойде кърмата" са рутинни и се считат за напълно нормални. В частната клиника, където следяха бременността ми ми направиха куп ненужни и даже вредни изследвания, защото били задължителни. Меренето на таза при нормално сложени жени и вагиналните прегледи отдавна са отречени от съвременната медицина. Наслушах се на глупости, но аз се бях подготвила с материали от нета. Някои от гинеколозите противоречаха един на друг. Чух че:

- секциото за мене е неизбежно, тъй като нe са минали 2 години от предишното (за два месеца по малко)

- секциото за мене е неизбежно, тъй като въпреки че са минали почти две години, нямат преведена епикриза и не се знае как е рязана матката

- секциото за мене е неизбежно, тъй като въпреки донесената преведена епикриза, не се знае как е зарастнала матката

- секциото за мене е неизбежно, тъй като дори и да е зарастнала добре матката, първото ми раждане е в 6 месец и допълнителното разтягане на тази бременност може да предизвика изтъняване и разкъсване

- трябва да раждам без упойка за да мога да усетя евентуалната руптура (като чели се усеща)

- епидуралната е неизбежна, тъй като контракциите на рязаната матка са нетърпими (не че нерязаната не боли)

Тропнах аз, рекох и отсекох, че ще раждам нормално!!!! Синът ми в този период изживяваше ужасната втора година, скачаше върху нас и не си представях как ще се грижа за бебето, опазвам оперирания си корем и тичам, превита на две след него, как ще го нося и понасям ритниците и прочие, защото той все още си беше бебе и нямаше как да му се обясни. Гинеколожката се съгласи при условие, че не се налага предизвикване и нямам дълги силни и продължителни контракции. Раждане във вана не можело, защото нямало как да следят за руптура. На 27 ноември трябваше да отидем за ехография за да се прецени размера на плода. Обадиха се от клиниката да ме помолят да отида по-късно, тъй като гинеколожката ми е в ......секцио. Влязох да се изкъпя и започнах да усещам болезнени контракции. Едвам се облякох, тропнахме сина ми у съседката и потеглихме. Не можех да седя в колата. На един светофар не издържах и излязох да се разтъпча. В клиниката ме попитаха дали искам да полегна. Казах им, че искам да скоча от балкона и ги помолих да извикат бързо гинеколожката за ехографията за да си ходя. Дойде акушерката и ме качи в родилно. Сложиха ми колана за запис на тонове и ми каза, че апарата регистрира много силни контракции, раждането е започнало и съм с два санта разкритие. Гинеколожката пристигна, прати мъжа ми за багажа и му каза, че до полунощ ще съм родила. Обясни ни, че всички операционни, родилни и следродилни стаи са заети и веднага щом се освободи място, ще ми сложат епидурална. Настаниха ме в предродилна стая с обикновено легло, гардероб и душ кабина, като изрично ми забраниха да ползвам ваната. Нареди да следят тоновете и да я извикат, ако контракциите са силни и разкритието не напредва. Умирах от болка. Дойде сестра с една топка и ми показа как да дишам и да се люлея върху топката за да облекчавам болката. Не помагаше. Каза ми, че съм в самото начало и трябва да се успокоя. Уплаших се какво ме чака и поисках епидурална, ако не за друго поне да мога да полегна. Изпитвах нужда да поспя, бях изтощена, защото предишната нощ не бях спала. Реших да взема душ, за да се окопитя и парирам умората. Влязох да си взема душ и........ открих топлата вода. Когато ме стегнеше контракция си обливах корема с най-горещата вода, която излизаше от душа. Банята стана като сауна. чувствувах се спокойна. Олекваше ми. Опитах да пийна вода, но повърнах. Врялата вода облекчаваше и най-болезнената контракция. Спомних си африканките, които раждат в глинени вани пълни с гореща вода. Времето минаваше. Нямах часовник. Чувствах се комфортно, бях намерила лек за болката. Бавно и постепенно болката намаля, контракциите се сляха една в друга и усещах само леко, но безболезнено стягане. Реших да изляза и да си полегна, даже ако мога да поспя, тъй като бях прекарала безсънна нощ. Оказа се, че леглото е заето. Не видяли багаж в гардероба и настанили новопристигнала родилка. Върнах се в банята, но ми се доходи до тоалетна и натиснах звънеца. Дойде санитарката. Попитах я къде е тоалетната. Каза ми да пикая в душ-кабината. Обясних и че ми се ходи по голяма нужда и извика акушерката. Тя ми обясни, че това са напъни за раждане, с девет санта съм и ми търсят къде да родя, защото всички легла са заети. Зарадвах се, но се притесних, защото съм останала с впечатление, че най-силната болка е при изгонването на плода. Акушерката ми обясни, че след много болезнени контркции мозъкът произвежда ендорфини и може и нищо да не усетя. Така и стана!!! Помолих да извикат мъжа ми. Заведоха ме в една мъничка стая с висока кушетка за записване на тонове. Питах нямат ли нещо по-ниско. Предложиха ми да раждам на пода. Качих се на кушетката и акушерката ми каза, че най-добрата поза за да не се разкъсам е настрани. Като се обърнех настрани, обаче виждах пода и ми се завиваше свят. Акушерката излезе, защото навън новопристигнала раждаше. На паркинга. Останах с две стажантки. Помолих ги да не ме пипат без ръкавици, на което ми отговориха, че кръвта е стерилна. Казаха ми, че на етажа няма ръкавици и че вече съм към края. Влязоха мъжът ми, когото едвам изчаках и акушерка. Аз напъвах а акушерката ми казваше да не напъвам. Интересно, че по филмите съм гледала обратното. Пукнаха ми водите и с два-три напъна се роди моята красива първа дъщеря, 15 минути след като се обадихме на таткото, който излезе късметлия, че беше с мене само през последните 5 минути и изпусна мъчителната част. Настъпи облекчение и еуфория. В суматохата ми се размина епидуралната, за което не съжалявам.

А, щях да забравя хубавото, шампанското беше на поискване, също като адаптираното. Наздраве!