Еуфория, емоция, удовлетвореност

Цветелина Манолова 

Родих първата си дъщеря през декември 2004 г. със секцио по спешност. Десетина дни преди термина ми се влошиха стойностите на черния дроб и според личния ми гинеколог започнах за разивам прееклампсия. Последва предизвикване на раждането отначало с гел, а на следващия ден и със система окситоцин. Спукаха ми и мехура, глезеха ме с аромотерапия, хомеопатия, но въпреки постоянните контракции не се стигна до сериозно разкритие. Имах и епидурална упойка почти от начало, за която едва след второто раждане разбрах, че ранното й поставяне фактически спира родовия процес. Жалко, че не го знаех по-рано, можех да пробвам да издържа още. И така 24 часа си седях на 2-3 см разкритие, вдигнах и температура и се наложи секцио. Самата операция протече много приятно, бях в съзнание, съпругът ми беше до мен, както и от началото на раждането, говорихме си, шегувахме се с екипа. Всяка от вас знае, че неприятното започва след това. Всичко е до организъм, знам, чета непрекъснато за майки из форума тук, който на следващия ден припкат из коридорите. Аз бях в състояние да стана едва на втория ден за малко и веднага припаднах. Както и да е, възстанових се ужасно, ужасно трудно. Освен трудностите при движение имах и ужасен външен вид.

Забременях 1г. и 9м. след секциото. Гинеколожката ми каза, че ако изчакам 1 г. няма абсолютно никакви противопоказния да се роди вагинално. Честно казано не съм се надъхвала да е на всяка цена такова, исках да имам колкото се може по-безпроблемна бременност и най-вече се молех да не се стигне пак до прееклампсия. Към края имах моменти, в които си казвах, че така или иначе съм минала по пътя на секциото, дали пък да не искам пак да е така...другото е все пак неизвестно. Много ми помогна и мъжът ми, според него след операцията съм изглеждала плашещо, със син оттенък на лицето. На една от консултациите ми в болницата, където избрах да раждам, имах късмет да разговарям с лекарка, чиито раждания са били секцио и последващо вагинално. Споделих, че ме притеснява да не се отвори шевът и че ме е страх, че няма да се справя със заключителния етап на напъването. Обясни ми, че това се случвало много, много рядко. Малко с недоверие я гледах, като ми заразказва колко хубаво е нормалното раждане и ме помоли да си помисля, в крайна сметка според думите й, секцио винаги може да се направи. Посъветва ме и да се консултирам с добър педиатър, който може да ми обясни последите от секцио за самото дете, тъй като последните проучвания сочели завишен процент на свръхактивни и страдащи от концентрация деца в училищата, родени със секцио.

И така си минаваха дните, аз се настройвах все повече да раждам нормално. Ходих на акупунктура при акушерката ми последните 4 седмици, която способства по-бързото разкритие. Пиех по нейн съвет и хомепатични препарати и си правих масаж със специални олиа на перинеума. Този път реших да не ходя на подготвителен курс за раждане, покрай голямата ми дъщеря не ми оставаше свободно време. За съжаление оше откъм 30 г.с. отново започнаха да се повишават стойностите на черния ми дроб, кръвното също. Приеха ме пак в болница по-рано, отначало за наблюдение, после решиха да започнат с предизвикване на раждане. Не им се рискуваше и въпреки че ги разбирах, се борих до последно да отложим с още 1-2 дни процедурата. Беше ме страх, че отново няма да имам разкритие и пак ще се повтори цялата история. А и тапата ми падна точно в болницата, това ми даде надежда, че междувременно раждането ще си тръгне от само себе си. Е, не стана така, започнаха с предизвикване. На който са предизвиквали раждане, знае, че контракциите са по-силни и почти без почивка между тях, а за епидурална упойка ми казаха да не се надявам докато не направя поне 3 см разкритие. Междувременно ме облекчаваха с други болкоуспокояващи, хомеопатия, релаксация във ваната. Водата ме отпускаше наистина изключително приятно. Изпробвах различни пози по време на контракциите, движех се непрекъснато, въпреки системата. Стигнах ги заветните 3 см, сложиха ми епидурал, при първите две вливания всичко беше чудесно, след това се оказа, че упойката явно не е поставена както трябва и освен контракциите започнаха и силни болки от едната страна на кръста, образува ми се някакъв хематом, според акушерката. Приблизително 20 часа след първите сериозни контракции изведнъж на лекарите им хрумнна невероятната идея, че е време за секцио. С мъжа ми им казахме, че след като и аз, и бебето сме добре и няма сериозна причина, не виждаме смисъл да се подлагам на това и то при условие, че толкова много се борихме. Убедихме ги! И така, 27 часа след началото на контракциите дойде заветния миг на истинското раждане. Чувството наистина е страхотно! Вагиналното раждане определено спечели голям фен в мое лице. Не само поради възстановяването след това, усещането как точно даваш един нов живот за мен беше незабравимо! Нямах никакви разкъсвания, никакви шевове, просто нищо. След 3 часа сън бях преизпълнена с енергия, взех си бебето при мен и се гушкахме на воля. Започнах да я кърмя и още в родилната зала, първите ми снимки са от този момент.

Естественото раждане за мен беше истинско положително преживяване. Бях преизпълнена с еуфория и любов към живота, който съм дала. Пожелавам го на всеки!