Незабравими мигове!

Жаклина Николова 

Преди седмица синът ми стана на 3 годинки, какъв по –хубав повод от това да си припомня онзи незабравим миг, когато го прегърнах за първи път. Имах лека и безпроблемна първа бременност. Всичко вървеше добре, като по учебник, както казваше моята лекарка до деня на самото раждане. Постъпих в болницата с изтекли води и контракции на 5 мин. и се очакваше до 2-3 часа да родя, но постепенно контракциите ми намаляваха и бебето "не искаше" да излезе. Спешно извикаха екип и ме оперираха. Бях под пълна упойка и нищо не помня, когато се събудих, ми казаха, че имам дъщеря и ме откараха в реанимацията. Там лежах, а мислите ми бяха при моето бебче. Питах се как изглежда? Дали е добре? Исках да я гушна и да я притисна към гърдите си. На другия ден за пръв път я видях и я прегърнах! Това беше най-щастливият ми ден! Много исках да я кърмя, но за съжаление от стреса или от друго кърма не ми дойде, но независимо от това бях най-щастливата майка на света.

4 години и половина след този ден, отново забременях и отново имах същите радостни вълнения както и през първата си бременност, но имаше един въпрос, който ме "тормозеше" - по какъв начин ще родя? Споделих притесненията си още на първата консултация и лекарката ми отговори, че няма проблем да рода нормално. И така в очакване на "големия" ден. Мъжът ми каза да се доверя на лекарите, да не мисля за това и да не се притеснявам. Бяхме в друга държава, сами, но трябваше да се справим! Бременността ми протече нормално, ходех на прегледи всеки месец, радвах се на видимо растящият ми корем и чаках сигнал от бебчо. И така седмица преди термина, на 25.09 с изтекли води вкъщи и контракции бях приета в болница. Първите ми думи бяха, че това ми е второ раждане, че първото съм го родила секцио (това го пишеше и в картона ми) и какви са шансовете това да го родя нормално. Лекарят ме успокои, че за сега всичко е нормално и не вижда причина за секцио.

Каза също, че за него е най-лесно да ме "среже", но засега няма намерение да го прави. Видях го само още веднъж, през останалото време до мен беше една акушерка и мъжът ми. Бях спокойна, не ме болеше, защото ми поставиха епидурална упойка (по мое желание, разбира се!) и така след 2 – 3 часа разкритието ми стана пълно, контракциите се бяха засили (акушерката ги следеше на апарата) и дойде момента, в който трябваше аз да си "свърша" работата. Чух плач, усетих облекчение, но и много, много радост и вълнение ме обзе. За втори път станах мама. Целунах ръцете на акушерката, благодарение на която родих така бързо и без никакви усложнения, която със своето излъчване и спокойствие ми вдъхваше кураж през цялото това време. След няколко часа ми го донесоха, за да го сложа на гърдата си. Все още нямах кърма, а само няколко капчици коластра, но бях твърдо решена да го кърмя. Чувствах се прекрасно, и след два дена си бяхме с бебчо вкъщи при щастливите кака и татко. Това е накратко моята история, за двете мои напълно различни раждания, завършили слава богу с добър и щастлив край!

На всички бъдещи майки, желая леко и безпроблемно раждане, независимо от изборa Ви. Доверете се на лекарите, те са истински професионалисти и вярвайте в себе си! И много незбравими мигове в живота Ви!