Моето естествено раждане след секцио

Петя Иванова 

Да разкажа и аз за моето естествено раждане след секцио, още един пример, че е възможно.

Втората ми бременност беше дълго чакана. Отне ни почти 18 месеца да “забременеем” отново. Скоро обаче радостта ни беше помрачена – в 7-ма седмица започна кървене. В спешното отделение потвърдиха, че бебчо е добре и сърцето му бие. Препоръчаха ми пълна почивка на легло.

След седмица кървенето спря, но в началото на 9-та седмица започна отново. Отново отидохме в спешното, и, за щастие, отново сърцето на бебчо биеше. Този път ми изписаха лекарства за задържане. Казаха, че вероятно има някакъв проблем с плацентата, макар че не уточниха, какъв. Това се потвърди и след раждането.

Този път кървенето продължи няколко седмици. След 20-та седмица на бременността ми спряха лекарствата за задържане и лекарят ми каза да се наслаждавам на бременността и че вече няма риск да загубя бебето.

В 34-та седмица започнаха да ми изтичат по малко околоплодните води. Първоначално не бях сигурна, дали наистина това са водите, но решихме за всеки случай да отидем до болницата. Там с лентичка, тип лакмусова хартия, потвърдиха, че наистина изтича амниотична течност, че имам 1.5 см разкритие, контракции на 9 мин., които аз не усещах, но шийката на матката не е скъсена. Веднага ме приеха в болница и ме сложиха на система с антибиотик, за да не започне инфекция, тъй като плацентата е пробита и бебето вече не е в стерилна среда. Лекарят ми каза, че ще опитаме да задържим раждането до началото на 36-та седмица (9 месец), казаха ми да лежа и да ставам колкото може по-малко. Бях в самостоятелна стая, със собствена баня , такива са всички стаи в родилното отделение тук (Монреал, Канада). Бебето е при майката през цялото време. Раждането също става в стаята, не се налага да те местят, и на него могат да присъстват колкото искат близки и роднини. Часовете за свиждане нямат ограничение, а в стаята има и допълнителен матрак, ако таткото или някой близък искат да останат да спят при майката.

Приеха ме в болницата в неделя вечер, и една седмица по-късно, на 14 януари, неделя, започнаха контракции. Дежурната лекарка провери и каза, че имам вече 2.5 см разкритие и леко скъсена шийка на матката, и вероятно до час ще започне раждането. След около час и половина контракциите се засилиха, но до вечерта се разредиха и постепенно спряха.

На следващия ден, понеделник, цял ден имах подготвителни контракции, които почти не се усещаха. Моят лекар мина да ме види, погледна бебето на видеозон, каза, че е около 2450-2500 гр, че има достатъчно амниотична течност. Лекарят ми обясни, че вече става рисковано да се задържа раждането, тъй като се повишава рискът от инфекция, и ако започне естествено раждане, няма да го спират. Каза също, че ако не започне, на 17-ти януари, в сряда, ще ми сложи система с окситоцин за предизвикване на раждането, тъй като това не повишава риска от руптура на матката при естествено раждане след секцио.

Във вторник през нощта се събудих с контракции. Извиках сестрата, тя ме сложи на монитора, който показа контракции на 10 мин. Те продължиха през остатъка от нощта и през деня във вторник, общо около 10-11 часа. Не бяха особено болезнени, но заради тях не можах да спя. Затова реших да използвам контракциите да се рахождам из стаята, понякога прикляках или се подпирах на леглото и се навеждах, за да се намести беба по-добре в таза. Не ми направиха преглед за разкритие, тъй като се страхуваха, че може да се внесе инфекция. За мое разочарование, вечерта контракциите отново затихнаха и спряха. Е, реших поне да се наспя и да имам сили за следващата сутрин, когато трябваше да ми сложат системата за предизвикване на раждането.

Да, но беба си е със собствено мнение. Следващата нощ, в 3:30, пак се събудих с контракции, но доста по-силни и по-начесто. Освен това ми се повдигаше, беше ми студено и цялата треперех, все едно ме втрисаше, а като бонус имах и разстройство – всички признаци за едно започващо раждане. Извиках дежурната акушерка, която отново ме сложи на монитора. Този път контракциите бяха на 4 до 6 мин. Направиха ми преглед за разкритие – 4 см. Оставиха ме да ме наблюдават, за да видим, ще започне ли този път раждането (от третия път, най-накрая), или не. След един час имах 4.5 см разкритие. Аз се надявах да е по-голямо, особено като се има предвид, че контракциите бяха и начесто, и доста по-силни и по-болезнени от тези предишния ден, но ми казаха, че е нормално. Моето първо раждане е планирано секцио, не съм имала нито контракции, нито разкритие, и сега очакваха раждането да продължи около 12 часа, като първо раждане.

Опитвах се да ходя по време на контракциите. Докато ходех, болката беше по-поносима, а контракциите – по-начесто. Но понеже ми беше студено и треперех, не можех да ходя много. Затова лежах, после ставах, ходех, пак лягах, и така до сутринта. Дежурната сестра идваше от време на време да ме слага на монитора, за да следи тоновете на бебето.

Към 8 сутринта минаха дежурната лекарка и акушерка от следващата смяна, които щяха да ме следят през деня. Прегледаха ме, лекарката каза, че имам вече 6 см разкритие, и ми спука околоплодните води. Акушерката ми се поскара, че понеже съм искала да ходя, не съм постоянно на монитора, а те искат да следят тоновете на бебето, тъй като падането на тоновете на бебето е един от признаците за руптура на матката, ако се получи такава. Аз казах, че като трябва да лежа, понеже ме боли повече, като съм легнала, особено по гръб, искам епидурална упойка, и тъй като вече беше ясно, че този път наистина ще раждам, лекарката каза, че няма проблем. В болницата предлагат и други методи за обезболяване, като вана с хидромасаж, но и там нямаше как да ме следят на монитор. Пък и честно си признавам, че аз самата вече нямах сили, последните 2 нощи бях спала по 3-3.5 часа и бях доста уморена, пък и раждането ту започваше, ту спираше, и на моменти дори ми се искаше да ми направят секцио, просто да приключи всичко.

Към 8:30 дойде анестезиологът. Първо замрази кожата около гръбнака, където се слага упойката, убождането не го усетих, и само след 5 мин. се чувствах супер. Мина ми и втрисането, вече не ми беше студено, не ме болеше нищо. Браво на майките, които успяват да родят без упойка или с други методи за обезболяване, но аз нямаше да се справя без епидурална. И за следващо раждане, живот и здраве, пак ще си поискам. След слагането на упойката не го усетих раждането.

Мъжът ми дойде малко след 8:30, след като беше оставил дъщеря ни с баба й, и остана при мен до края на раждането. Аз вече не усещах болка, лежах си спокойно, говорехме си, слушахме музика (имах радио в стаята). Ето така се ражда като бял човек, спокойно, без болка.

Около час след слагането на упойката, към 9:30, ми сложиха и система за засилване на контракциите, и след още един час, малко след 10:30, вече имах пълно разкритие – 10 см. Малко след 10:15 аз викнах сестрата, казах й, че усещам нещо, не ме боли, но има нещо различно. Тя ми вля още епидурална упойка, но усещането не премина. Тогава тя ме провери за ракритие и каза, ами усещаш, защото имаш вече пълно разкритие. Докараха стерилни инструменти, чаршафи за бебето, креватче, дойде и дежурната лекарка, и в 11:05 започнах да напъвам. Лекарката започна да ми прави масаж на перинеума с бадемово масло. Аз усещах контракциите, но без болка. При всяка контракция акушерката и мъжът ми ми повдигаха краката и ги държаха присвити назад и встрани (подобно на клекнало положение), докато напъвам, за да се отвори допълнително тазът.

Беба се роди в 11:35, след само 8 часа раждане, последните 30 мин. - напъни, което според лекарката е много добре като за първо раждане. Роди се 2550 гр, 45.5 см, мъничка, но здравичка, диша самостоятелно, с развит сукателен рефлекс, без проблеми със сукането, каквито имат някои по-малки и недоносени бебета. Аз имам 5-6 шева заради епизиотомията, която ми направиха при излизането на главата на беба. След раждането на плацентата видяхме, че в нея има 2 малки дупки, през които е изтичала амниотичната течност.

Лично моето мнение, като сравнявам двете ми раждания, е че болката след секциото, когато излязох от упойка, и болката по време на контракция, за мен са напълно равностойни. Болката след секциото обаче беше постоянна, за разлика от тази по време на контракция, защото между контракциите имах 4-6 мин. почивка и дори се случваше да задремя между две контракции. Освен това, ако можех да ходя повече, нямаше да усещам толкова контракциите – когато ходех или заставах в различни пози за раждане, болката беше доста по-слаба, отколкото когато лежах.

Възстановяването след раждането обаче изобщо не може да се сравнява – една седмица след секциото все още трудно ставах, трудно се движех, имах болки, и ако дъщеря ми не беше в болница, нямаше да се справям сама с грижите за нея. Сега не само се грижа сама за Никол от раждането й, но 5-6 дни след раждането вече си оправях и в къщи. Болки от шевовете почти не съм имала, а и тези, които имах, са несравними с болките след секцио. И най-добрият вариант за тези, които се страхуват от болката, според моят опит, е естественото раждане с епидурална упойка.

Пожелавам успех и на другите майчета, на които им предстои да опитат естествено раждане след секцио, и се надявам и те да разкажат за своето раждане!!!

Коментари

секцио и нормално раждане

чувах какво ли не преди да родя вече има близо 3 месеца от тогава но си беше страшничко та ще трябва да минат още доста по 3 че да ми поразмине!А именно трагна си нормално така си бях решила само дето след 4 часа а така а онака папната врав му се беше увила 2 пъти около китката ,и това при положение че през 9 те месеца си ме следяха постоянно.Общо взето ми казаха че няма как и се налага секцио аз вече имах 2 епидурлни упойки а и нямах избор!Най-малко за това си мислех като се гърчих цяла нощ от контракции ама...
и така ивадиха малкия жив и здрав,Слава Богу,е на мен не ми беше много забавно защото ми стана  нещо на сърцето и упойките станаха 4 като последната бе6е пълна,че и ефедрин ми биха...така де явно не протече много гладко и освен че ме боля преди ме боля и след раждането!Но разбирасе мисля да изчакам 2 години поне и пак да опитам с нормално и като чета има случаи и се обнадеждявам че следващият път може и да стане!Малко ме е страх точно от плътността на плацентата но това е индивидуално.Аз горещо препорачвам естественото раждане,разбира се, що се отнася до това до колко е възможно,така можеш да се радваш на парвите мигове на малкото сакровище пълноценно!

Карра Миа, благодаря за

Карра Миа, благодаря за споделеното. Съжалявам, че се е наложило да минете през това Sad Наистина нормалното раждане протича тежко понякога, а пък най-страшното е, когато се стигне до секцио по спешност, знам, преживяла съм го Sad Най-важното е, че вие и бебчето ви е добре. Smile Много е хубаво, че въпреки всичко обмисляте следващото раждане да е нормално, наистина иска се много кураж, особено след това, което сте преживяла! Желая ви много щастливи мигове с бебето и успех!