"Луда", ама щастлива!

Здравка Пенева 

 Във връзка с това, че по мои наблюдения все повече майки се насочват и завръщат към естественото раждане, бих искала да ви разкажа моята история... Още повече, че май не са много щастливките като мен.

Та значи... Преди пет години родих със секцио, но според мен нямаше никаква причина за това, а просто имах уговорка с лекар, който определено реши да се отърве по-бързо от мен. Разкритието ми беше 6 см и той започна да ми прави изкуствено разкритие, което беше нещо ужасно, за да станело по-бързо. В резултат на това "човъркане", по точно разкъсване, паднаха тоновете на бебето и той реши да ме среже. Питах го защо, а отговора беше, че се е отлепила плацентата. За съжаление, тогава бях толкова изплашена, скована от болка и неинформирана, че каквото и да ми бяха казали щях да повярвам. Впоследствие научих, че при отлепяне на плацентата изтича много кръв, а при мен нямаше и грам. Станах и си ходих сама до операционната и ми нямаше абсолютно нищо. Намазаха ме с нещо, от което кожата на корема ми се лющи в продължение на един месец, сложиха ми катетър преди упойката, а това определно не е от приятните процедури. На всичко отгоре половин час не можаха да намерят анестезиолога и през това време нямах включен апарат за измерване на тоновете, така че за мен си е истински късмет, че детето е здраво и живо.

Както и да е... Срязаха ме... Никак не ми се иска да си спомням този най-кошмарен момент в живота ми. Като излязох от упойка, бях още на операционната маса, доктора вече го нямаше, а някаква жена ме шиеше. Опитах се да кажа, че ме боли, но имах тръба в устата, опитах да махна с ръка, но бях вързана. И така изтърпях си зашиването без упойка... После-реанимация, който разправя че му е било лесно - няма да му повярвам! Не знаех на кой свят съм, дали е ден или нощ, треперех постоянно, умирах от жажда... Едва на следващия ден по обяд някой се сети да ми вдигне чаршафа и видя, че катетъра ми е изваден и лежа в локва с урина и кръв. За раздвижването не ми се говори изобщо. Само ще спомена, че ми направиха пак клизма, помогнаха ми да стана и ме пратиха в тоалетната, където припаднах...

Видях бебето си на третия ден. Имаше яркочервен разрез от скалпел на бузата. Въпреки мазането с какво ли не, белега си е още там, добре че поне не е червен. Все си задавам въпроса, ами ако не беше бузата, ами окото да речем?

Поради ужасните болки не можах да кърмя, просто защото не можех да си държа детето. Не можех и да го вдигам от кошарата, нито да го къпя. Прилошаваше ми постоянно. Силните болки продължиха около месец, но до 8-мия месец, като вдигнех нещо по-тежко ме срязваше корема. След около година отново започнаха силни болки и ми се образуваха някакви втвърдявания по шева. Оказа се, че понеже съм спортувала и съединителната ми тъкан била с повече колаген, затова раната не зараснала бързо и се е втвърдила така. Е сега ми остана само един отвратителен белег. И едно прекрасно детенце естествено.

Изобщо не можех да си помисля за второ раждане, но понеже знам, че мъжа ми иска 2 деца, още на контролния преглед след раждането питах лекарката може ли да се ражда нормално след секцио и тя ми отговори, че няма проблем стига да минат три години. Изчакахме си въпросните три години и започнахме опити за второ. След година и нещо се получи и от момента, в който разбрах, че съм бременна започнах да проучвам какви са вариантите. За мое най-голямо учудване масово се сблъсквах с мнението, че щом веднъж съм раждала секцио, пак трябва да е със секцио. Фактът, че консултацията ми води същата онази лекарка, дето ми каза, че няма проблем да е нормално, а сега твърди, че не може, много ме озадачи. На всичко отгоре ме нарече самоубийца! Пита ме дали съм луда на тридесет и пет години да раждам нормално за пръв път. В момента тя работи в частна болница и сметнах, че просто това им е оправданието, за да ти вземат повече пари. Това просто ме отказа да раждам там.

Започнах да чета по темата и ми направи впечатление, че само в България битува това мнение. Отчитайки факта колко са корумпирани лекарите и как само гледат да ти вземат парите без да се интересуват от теб и последствията от една напълно ненужна операция, реших че ще опитам да родя нормално, и понеже се сблъсках с негативни реакции от страна на лекари, реших раждането да бъде без предварителна уговорка и в последния момент за да нямат време да ме срежат.

Нямах никакви притеснения, понеже бременността ми протече съвсем нормално, изследванията ми бяха добри, от първото раждане бяха минали 5 години и просто бях сигурна, че всичко ще е наред. Консултирах се и с други лекари, които естествено веднага започваха да ми обясняват, че трябва да е със секцио, но срещайки твърдата ми позиция по въпроса спираха да настояват. Даже в последните дни отидох на консултация при началник отделение на болницата, в която бях решила да раждам, и той самия след като ме прегледа потвърди, че всичко е наред, и щом искам ще опитаме нормално, даже ми издаде някаква бележка в случай, че не е на смяна да я покажа, ако имам проблем с колегите му.

И така...започнаха ми контракциите и седях в къщи около четири часа и чаках да станат на равни интервали. През това време прилагах различните техники на дишане и почти не усещах болките. В интерес на истината понеже твърдо си бях решила да раждам нормално, а от първия път си спомням нечовешките болки се постарах да усвоя колкото може повече нетрадиционни методи на обезболяване. За съжаление, като се започна всичко ми се изпари от главата и ми остана само дишането, но свърши отлична работа.

Контракциите ми така и не станаха равномерни и по едно време реших, че ще ходя в болницата да видим какво е положението. Оказа се, че съм със 6 см. разкритие, което почти не бях усетила. Дежурната лекарка беше малко крива, че я събудих, а като видя, че съм раждала със секцио, направо се вкисна. Вика: "Защо ми идваш чак сега, трябваше да е с планово секцио." Казах и че не искам секцио, а тя - как така решаваш как ще раждаш? Ако беше при мен на консултация, нямаше да го допусна. А аз твърдо - да, ама не бях при вас! В крайна сметка нямаше какво да направи и след като видя, че имам голямо разкритие се успокои и не се наложи да показвам бележката от шефа й. Накара ме да подпиша някаква написана на ръка и с химикал декларация, че аз съм решила да раждам нормално и си нося отговорността. После клизма, пукане на водите и система. Неизвестно защо на всички без изключение слагаха системи с окситоцин. Опитах се да я откажа, но...не ми мина номера. Сложиха ме сложиха да легна, закачиха ми апарата за мерене на тонове и системата. Лекарката идваше да ме гледа отвреме-навреме и като ме видя, че дишам ме поощри, а аз я попитах може ли да ми даде още една възглавница за да се поизправя и да дишам по-добре. А тя направо ме пита искам ли да стана! Само това и чаках... Помогна ми да стана както си бях накичена с разните апарати и системи. Но беше много добре, в тази поза прилагах много по-лесно техниките на дишане и буквално усещах как бебето се смъква надолу със всяка контракция. След около половин час лекарката ме прегледа и каза, че разкритието ми е 9 см и скоро ще усетя напъни. След още няколко контракции наистина ги усетих и ме преместиха в родилна зала. Въобще не бях наясно какво се прави там, но ми обясниха как да напъвам и на четвъртия напън бебето се появи. След втория напън ми направиха епизиотомия, макар че според мен нямаше никаква нужда. Аз пак протестирах, но тя с твърд тон ми заяви че тя е лекаря и тя решава какво трябва. Тук тя просто реши да ми се наложи, а аз нямах много възможности за противопоставяне за съжаление. Дадоха ми бебка да я гушкам докато ме шият, и даже се шегуваха да не я хвърля, докато ме шият. Шиенето май беше най-неприятния момент от всичко, но не беше непоносимо. През това време дойде другата смяна и се събраха към 10 човека, които като разбраха, че съм родила нормално след секцио много ми се радваха и ме поздравяваха. После ме провериха да нямам руптура и след като се увериха, че всичко е наред ме изкараха от родилна.

Не мога да опиша еуфорията, която ме завладя. Чувствах се най-щастливия човек на земята. Беше ми едно леко и приятно, идваше ми да полетя... Най-странното е, че така се бях подготвила психически за нормално раждане и знаех всичко на теория, че се чувствах като актьор от филм. Все едно наблюдавах всичко от страни и се движех по определен сценарий. Даже си имах предварително намислени реплики за различни ситуации. Те и лекарите се шегуваха, че много съм говорела. А болките си бяха реални, но ги чувствах някак си отдалеч, все едно всичко това не се случва на мен. Просто ми беше толкова интересно и приятно, че като ме изнесоха от родилна, съжалявах, че всичко е свършило. Исках още... Беше прекрасно! Наистина не си спомням някога да съм имала толкова интензивно и наситено с положителни емоции преживяване. Просто е несравнимо! Безкрайно съм щастлива, че го изживях пълноценно, а не го проспах като предния път!

Така че, момичета, пробвайте нормално, ако не стане, винаги могат да ви срежат. И не се връзвайте на приказките за тесен таз, големи бебета и оплетени пъпни връви. Гледат да се отърват по-бързо от нас срещу повече пари. Не подценявайте и психическата подготовка за да бъде раждането наистина приятно преживяване.

Бих се радвала, ако повече жени имат щастието да изпитат тази несравнима и неописуема емоция. Мисля, че всяка майка го заслужава!