На третият път успях!

Елица Тодорова 

Аз имам две раждания със секцио. Първото - поради високо кръвно в хода на нормален родов процес - тоест секцио по спешност при почти пълно разкритие. Седалищно, 4 кила, 53 сантиметра, Николай. Белегът ми е 20 сантиметра. Престой в реанимацията - ужасен, никакви болкоуспокояващи, още на излизане от операционната взе да ме пуска упойката, бързо проходих, но имах много болки. В епикризата на това безумно раждане пише, че в 5 и 5 сутринта е родено такова и такова бебе с ПЛАНОВО секцио поради седалищно предлежание. Нямах сили и желание да се разправям, защото не съм подозирала какво ми предстои.

И забременях случайно 4 месеца след това. Отидох пак при същия доктор, който не беше много стреснат от малката разлика, втората бременност беше по-лека, с навреме направен серклаж и със съвсем безболезнено сваляне. Трябваше да е задължително със секцио. Аз бях много наплашена от първия път и драпах с нокти и зъби за нормално раждане, но не би. Не намерих лекар в София, който да се съгласи да води нормално раждане толкова скоро след секцио, така че ме срязаха по единствена индикация - предходното секцио. Дъщеря ми я извадиха ден-два преди термина. Лежах от сутринта на носилката гола със запретната нощница, катетризирана и осистемчена - взеха ме чак на обед. И каква гледка - същия екип като миналата година - и докторката, и анестезиологът, и акушерката... Пълен потрес. Те ми гледат корема и ме пита милата лекарка "Кой ти направи тва грозно секцио, ма", аз като по-чук и от нея казвам "не знам, с маска беше лекарката, по спешност ми е секциото"... Изровиха журнала от миналата година...видяха, че са същите... И взеха да ме миличкосват - "Ама това сме ние, миличка, не ни ли позна". да повърне човек и без сонда. Роди се здраво-право синеоко момиченце, пак 4 кила, но 52 сантиметра, Галина, на 21.7.1997. Проплака тихичко и беше рядко гушкаво бебе, лепнато за мен, докъм годинка и нещо живееше на не повече от 50 сантиметра разстояние...

Пет години по-късно, в началото на 2002 - пак забременях случайно. Но подходих към бременността сто пъти по-съзнателно и недоверчиво към общите лекарски приказки, изчетох де каквото намерих, открих клубa в dir.bg, там проверих новите избрани от мен лекари, там затвърдих решението си този път да родя нормално (моя приятелка от там, Shanya беше родила така и много ме окуражи, благодаря й отново). Друг, който ми помогна много беше също човек от клуба там - д-р Трифонов от Стара Загора и на него съм благодарна за успокоителните думи и вниманието. Спрях се финално на д-р Дуковски от Майчин Дом, въпреки, че третия серклаж ми го направи д-р Маленов от Св. София, но той отказа да води нормално раждане след две операции. Дуковски и Нецов бяха единствените от софийските лекари, през които минах тогава, които ми направиха впечатление на различно отношение към пациент, който си плаща. Останалите масово хем искат да вземат някой лев, хем да не навлизат в професионални разисквания с невежествени родилки. За мен това беше много важно - да знам, ако нещо се прави, защо е необходимо и какво става в резултат на него и ако се пренебрегне - пак какво става... Поне в тая област се подготвих страшно.

Акушерката - мнооооооого сръчна и много добра като човек, имам луд късмет, при нормалното раждане, както излиза, лекарят служи да изразява негативното си отношение към живота по принцип, а акушерките вадят бебетата. Благодарение на нея мина така нетравматично, имам достатъчно въображение да си представя при една по-немарлива или по-безотговорна акушерка какъв шев и кройка щеше да падне...

А иначе явно наистина моите две операции са кофти късмет - с първото седалищно бебе за 4 часа почти бях родила, второто нормален процес нямаше, та сега като ми падна запушалката - нищо - нощес в 12 се пукна мехурът, но не изтече всичката вода, докато дойде майка ми от съседния квартал с кола - да гледа децата, вече имах през няколко минути много силни контракции и сериозно разтройство, друм в МД, видя се, че докторът няма да дойде, така казаха и дежурните там, бръснене, клизма и оттук започва циркът - "защо се държиш за вратата, момиче, идвай", "не мога, раждам"....... Как не родих в тоалетната не знам, много силни болки и направо на родилната маса след като ме прегледаха 10 души и не можаха да повярват, че раждам от 40 минути, а не от обяд......

Не съм такъв герой, поисках си упойка на няколко пъти, да, ама не, както каза анестезиологът - ти си вече родила, каква ти тук упойка. И по-добре, после лежах с едно майче, дето яко го цепеше глава след епидуралната...

Доста виках като напъвах, но по-скоро си помагах, отколкото пищях, похвалиха ме безкрайно много пъти как напъвам, даже комплиментарно питаха какво съм спортувала и силно ме изкушиха да им кажа "лека атлетика във втори клас" - на десетина напъна излезе, не е безболезнено напъването, но не е и най-болезненото според мене - последните контракции, съчетани с подскачане из тоалетните на оная архитектурна грешка, бяха по-кофти скараха ми се къде си слагам ръцете и че си свивам краката като напъвам и че не съм влязла по-рано за секцио и че съм повярвала на доктора ми, според когото това бебе трябваше да е кило по-малко, лекарката не беше точно груба, а по-скоро лично обидена от безотговорното ми отношение...

Дадоха ми бебето да го прегърна здраво още докато беше наплескано с мас и казаха, че съм първата майка, дето не си пази нощницата.... тя понеже беше много чиста...

Ролята на акушерката е адски важна накрая, не ми е правила точно масаж на перинеума, но определено държа на бебето главата на няколко пъти, когато не можах да спра изцяло напъна, а и с пръсти го измъкваше така, че да няма травми ни по мене, ни по него - супер болезнено ми беше - но нямам ни едно разкъсване - да е жива и здрава тая жена!!!!!!!! Е, раменете на Крали Марко нямаше никакъв шанс да излязат и ме срязаха - не усетих изобщо, после обаче и плацентата изобщо не щя да излезе - чакахме я 15 минути и част от екипа ми се радваше, останалите се редуваха да ме натискат - ама не стана, наложи се да ми бутнат една пълна упойка и да я махат ръчно, после да кюртират, ревизират, шият и пр...

Възстановяването ми не беше по-кратко отколкото след секциото. Но усещането за удовлетвореност - коренно различно.

При бебе над 3900 механизмът на раждането е друг, тогава обиколката на раменете е по-голяма от тази на главата. Рискът по принцип е от руптура на матката, има доста материали, случва се и на нераждали жени. Моят съвет е да се опита нормално само ако майката самата много настоява да е така - както беше при мен. Ако има колебания дали не е опасно за теб и за бебето, или страх от болката примерно - не се захващай. Второ секцио се понася по-леко от първото, сочи моят опит.

За който се реши да ражда нормално след секцио - три съвета – да намери лекар, който ще е сигурно, че ще дойде, консултация с още двама преди раждането за теглото на детето, според моя лекар, бебето ми беше над три, но под 3900, тоест сбърка с кило почти. И трето – редовни Кегелови упражнения!

И последно, след такова раждане трябва непременно да се направи ревизия, тоест опипване с ръка отвътре на стария белег, прави се с упойка. Има едно такова нещо, дето се зове тиха руптура - това е подъл проблем, ако не се прави ревизия, можеш да си идеш от перитонит за нула време. Не е явно изразено, като при нормалната руптура, да не дава Господ.

Нормалното раждане има куп предимства пред секциото, ако показателите са в ред. Не съжалявам, макар че не беше леко - беше бързо и много щастливо.