Разказът на fibi4ka

Силвия Узунова - fibi4ka

Раждането, както и всяко друго нещо в живота зависи много от предварителната нагласа. Това се пише и повтаря навсякъде, а причините да се окаже вярно са съвсем прости! Когато очакваш нещо да е неприятно, се вторачваш в неприятните моменти и си казваш: „Ето, наистина е неприятно!”. А когато очакваш да е вълнуващо, обръщаш внимание именно на вълнуващите моменти и пак си казваш: „Наистина е вълнуващо!” А както и в живота, и при раждането има и от двете. Важното е накъде гледаш!

Лично аз силно вярвам в силата на положителното мислене, и още докато бях бременна се стараех да осигурявам на себе си директно, и от там на бебето индиректно, само положителни емоции. Дори още като разбрах, че съм бременна излязох в болнични, защото работота ми беше свързана с много напрежение и стресови ситуации, както и с 40-минутно пътуване по извънградски път с oгромни дупки. Та отдадох се изцяло на бремеността и всичко прекрасно свързано с нея и зачаках деня, в който исках нормално и без упойки да изживея раждането на моето бебче.

Когато ми дойде термина, аз още хал хабер си нямах да раждам. Не знаех какво е това контракция, но си чаках търпеливо „да му дойде времето”, като естествено всеки ден ходех на записи. И така на петия ден след термина се събуждам по едно време към 3 часа през ноща, от нещо странно, присвиващо ме в корема. Поогледах се, поослушах се, пък си викам „А-а, туй ще да са контракции”. Станах, изкъпах се, оправих се, пих 2 таблетки папаверин /ако са фалшиви контракции, трябвало да ми мине/ и към 6 реших да будя вече моя Митя, да става да се вълнуваме заедно. Казах му „Айде ставай да броим контракции” пък той на сън ми каза, цитирам „Ти брой, аз ще спинкам”. Оставих го да спи, какво да го правя и взех да ги броя - бяха на 10 мин. Към 7 обаче му звънна телефона да става за работа и нямаше какво да прави, събуди се и зачакахме заедно.

Контракциите ставаха все по хаотични, някои по силнички други по-слаби и аз даже поспивах между тях. Към 10 се обадих на доктора, с когото имах уговорка, да му кажа какво е положението и той ми каза да отида към 12:30 да ме прегледа. И така като отидохме в болницата в уречения час се оказа, че съм с 5 см разкритие. Аз съответно изобщо нямах вид на раждаща жена и изобщо не се притеснявах или смущавах от нещо и бях доста така да се каже „лежерна”. По този повод след като ме приеха, моя Димитър вместо да стои и да чупи нервно пръсти пред болницита се прибрал и си пуснал да гледа „Приятели”. Надявам се поне да е била серията в която ражда Рейчъл... Та така при мен дойде една ужасно мила акушерка, която ми каза „Хайде, идвай с мен, аз ще ти водя раждането”.

Тук трябва да вметна, че действието се развива в Бургаската болница, за където бях чела всякакви страхотии. Та тази ми ти акушерка, на която за съжаление не помня името, за да я похваля поименно тук, ми помогна за багажа, постели ми леглото, приготви всичко и ме включи на системи, за да се регулират контракциите и да се предизвика раждането. Дойде и доктора и тримата зачакахме. За мое огромно щастие, нямаше други да раждат в момента, защото мен това най-много ме притесняваше, а именно че ще гледам и чувам страдащи жени в подобно положение и няма да мога да се концентрирам в положителна посока. След като ме включиха на системи, контракциите се засилиха, но аз ги „преживявах” като дишах учестено. Тук мисля, че успях най-добре, защото се концентрирах в дишането, а не в болката. И тъй като контракцията „почва и свършва”, а не е постоянен процес, не губих ентусиазъм и продължавах просто да дишам дълбоко и учестено. Доктора ми каза, да не съм се притеснявала и да викам, ако искам, но на мен не ми се викаше, а и бях заета с това да дишам, а двете са несъвместими. Още повече, че и тоновете на бебето взеха да се губят по едно време, поради увита пъпна връв, както се оказа по-късно и дишането беше важно и за него. Последва пукане на околоплодните води, местене в родилна зала, 2-3 напъна и .... хоп Йоанка. Цялата работа със силните контракции продължи точно 1 час, от включването на системата до появата и на бял свят. Дори като се роди, бях по-въодушевена от това, колко чудесно беше всичко, от колкото от самата Йоанка. Някак си исках първо да се порадвам на това, и след това да отдам цялото си време да осъзная каква благословия ме е сполетяла!...

А когато се обадих на Митя и му казах „Хайде готово, имаш си вече дъщеря”, той супер много се изненада. Мислел си, че даже няма да е днес, пък камо след 1 час. Миличкият даже не успял да се притесни и да изживее момента на трепетното очакване. Карай, другия път!

Ето това е моята история! Исках да го изживея, вярвах че ще е много вълнуващо, така се и оказа. А болката, тя е част от цялото очарование. Нещо като първия път при секса!!!