Как да възпитаме самостоятелни, отговорни и уверени в себе си личности? Как да говорим с децата си така, че да ни чуят? Как да ги изслушваме така, че да споделят с нас? Как не просто да ги накараме да ни слушат, а да изградим отношения, основаващи се на взаимно доверие и уважение? Това са въпросите, които вълнуват всички ни. А децата ни растат и се променят толкова бързо, че се налага непрекъснато да търсим нови подходи към тях. В този раздел споделяме личен опит в общуването с децата и представяме информацията от любимите ни книги за възпитанието.
PEKiP (от Praeger Eltern-Kind Program) в буквален превод означава пражка програма за родители и деца, и е точно това – среща-игра на родители с бебета, на която те общуват, развиват се и се забавляват. PEKiP цели да развие отношенията между родители и деца, да предостави условия на родителите да участват активно в развитието на децата си, възрастните да се срещат, да общуват и да обменят опит, както и да подкрепят бебетата си в първите им контакти едно с друго.
Докато си бременна чуваш навсякъде разни махленски предупреждения и бабешки акъли, но ги приемаш като нещо любопитно, принадлежащо на отминали епохи – когато бебето се появи, все ще се намери някой, който е в час с актуалните неща, да ти каже какво да правиш. А ти инстинктивно ще разпознаеш правилното напътствие.
Млада, образована, амбициозна. Университет, добра работа, напредваш, растеш. Работа, купони, приятели, мъж. Мъж, бебе, еуфория. Чудиш се как един три килограмов вряскащ вързоп може така да преобърне мисленето и приоритетите ти.
"Няма значение как се чувстваш, не задържай чувствата в себе си. Сподели ги с някого, когото обичаш." Така завършва една от книжките на две годишната ми дъщеря. В нея има много шарени и смешни човечета - едно се чувства като цар, друго - глупаво, третото понякога се страхува...
Като повечето съвременни бъдещи мами започнах да се подготвям за това да бъда добър родител далеч преди синът ми да се роди. Бях си накупила тонове книги и списания за отглеждане на детето и детска психология. Докато в един дъждовен юнски ден се роди синът ми, за да обърне всичките теории с краката нагоре.
Внушават ни, че успялата жена е независима, с престижна работа и разностранни интереси. Семейството и децата са в периферията. Те не носят обществен престиж, дори напротив, даже децата в училище се срамуват, ако майките им са обикновени ‘домакини’.
Предупреждавам – аз съм от тези, които бавно схващат, трудно обобщават и се учат от собствените си грешки. Та, който очаква да прочете рецепта за правилно и успешно отглеждане на деца, може да пропусне следващите редове.
Последни коментари
от 6 дни 16 часа
от 6 дни 16 часа
от 1 седмица 1 ден
от 2 седмици 3 дни
от 4 седмици 1 ден
от 4 седмици 1 ден
от 4 седмици 1 ден
от 4 седмици 1 ден
от 4 седмици 2 дни
от 5 седмици 1 ден